Отдавайки на Божието Слово пълна власт над живота си, правим първата крачка към победата над атаките на врага. Това означава, да се обърнем към Божието Слово и да се хванем за Божиите обещания отнасящи се към нашата ситуация.

Да се обърнем към Божието слово, не означава само да помним какво казва то за дадения случай. Не позволявайте запомнянето на стиховете от Словото, да заменим изучаването Му.

Представете си следната ситуация. На гладния никога няма да помогне спомена за това, колко са вкусни картофите, дори и прекрасно да си спомня за това.

Същото се отнася и за Божието Слово. Много е важно да помним какво казва То, но е необходимо и да храним своя дух с Него.

За това, че се храним с Божието Слово, гледайки Го с очите си и слушайки го с ушите си, ние получаваме сила. Така то попада в нашето сърце и ние можем да Го живеем.

Добре е, не само да мислим за Божието слово, но и да Го четем.

Обърнете се към обещанията, които са свързани с вашата ситуация. Хранете се с тези обещания и ставайте по-силни!

Бог знае, кога трябва да ни лиши от всякакъв външен признак на насърчение и кога да ни покаже тези видими признаци. Хубаво е, че ние във всяко време можем да уповаваме на Него.

Неговото Слово и обещания, са много по-добро доказателство за грижата Му към нас, отколкото личните ни заключение и доводите на нашия ум.

Ако Той проявява Своята грижа чрез явни признаци, то по-добре е да Му се доверяваме без тях, така ще укрепне нашата вяра.

Хора, които са съгласни да вярват на Бога въз основа на Неговото Слово, без доказателства, ще получат безкрайно по-ясни доказателства за Неговата любов.

Отлагането не винаги означава отказ. Има много молитви с надпис: „Моето време още не е дошло“.

Бог има време и срок за определена цел. Този, Който контролира границите на нашите местообитания, Той управлява и времето на нашето избавление.

Състояние, в което се намират душите на хората на земята, говори красноречиво за греха на човечеството. Ако знаем, че човек е опетнено Божие творение, не трябва да забравяме и нещо друго. В този свят човек няма шанс за по-добър живот.

Ако икономиката на някои страни все още се държи, докато Бог не се докосне до хляба опората на народите и нациите, то моралът е в безнадежден упадък, който никой не иска и не може да спре.

Бог ще съди света и всеки човек?

Не бихме имали надежда, ако Исус не се бе родил на земята и Бог не се бе сближил с човека. И тогава с ужас щяхме да очакваме Божия съд.

Исус е единствената надежда, няма друга алтернатива. Той дойде и Бог не остави човека. Ако Той не беше дошъл на земята и не ни бе дал спасение, за какво да живеем изобщо? Всичко би било безсмислено.

Но Бог стана Човек, живя сред хората, поучаваше ги и им даде скъпоценни обещания.

Това, което поддържа душата ми и ме успокоява не са национални и държавни идеи и проекти, а това, което Исус ми дава. Никой не може да Го замени.

За кого строи строителят корабите си? За да им се любува ли?

Не той ги строи за океаните и бурите в тях. При построяването им той отчита силата на ураганите и стихиите, в противен случай би се оказал лош строител.

Когато Бог те прави вярващ, Той е взел предвид твоите изпитания. Бог ти казва да уповаваш на обещанията, които ти е дал за съответните бури и урагани в живота.

Нима смяташ, че Бог лъже, като някои хора, които на външен вид изглеждат прекрасни, но за морските вълни се оказват съвсем неподходящи?

Обещанията Му са дадени, за да ги опитаме в живота си.

Бог не харесва, когато децата Му само се любуват на Неговите обещания, но не ги използват. Той държи непременно да ги прилагаме.

Човече, не се отнасяй към Божиите обещания, като към някаква рядкост, предназначена за музей, но ги използвай всеки ден от живота си.

По време на беда или затруднение, уповай на Бога!

Било ли ви е трудно понякога да вярвате на Божието слово? Не просто да се съгласите с него в съзнанието си, но действително да вярвате, че това, което говори Бог ще проработи за вас?

Имало е моменти, когато обещанията на Божието слово са разтърсвали моя разум.

Имало е време, когато се чувствах напълно победена и обстоятелствата около мен изглеждаха толкова зле, че трудно можех да се повярвам, че съм  „повече от победител“, въпреки че знаех, какво Бог е казал.

Какво да правим, когато умът ни отказва да повярва на обещанията на Бога? Размишлявайте върху тези обещания.

Да размишляваме върху Божиите обещания означава да мислим и да отъждествяваме себе си с Божието слово.

Ние размишляваме над конкретно място от Писанието и го прилагаме към обстоятелствата в нашия живот. Това правим постоянно до тогава, докато това място от Писанието не се отпечата в съзнанието ни.

Такива размишления по особен начин влияят на нашия живот.