Делфините просто така не биха атакували акулите. Това се случва, когато хищникът напада на отбилия се от стадото делфин. Когато делфините забележат това, то шанса на акулата да получи плячката си е нула. Така акулите са обречени на смърт.

Понякога на акулата се отдава възможност да избяга и да се скрие. Това става, ако делфините не заобиколят веднага хищника. По такъв начин делфините могат да обърнат акулите и да парализират действията им.

Те са готови да се защитават до последно, до смъртта на нарушителя.

Силата на делфините се дължи на тяхната сплотеност и единство. Ако действат самостоятелно, то в схватката едва ли биха удържали победа.

А това, че акулите се боят от делфините е много съмнително.

Един учител по математика много се мъчел с един от своите ученици, който не бил глупав, но пишел толкова неразбрано, че било невъзможно да се прочетат дори написаните от него цифри.

Веднъж учителят разказал за това на свой приятел графолог, даже му показал една от тетрадките на ученика. Графологът дълго я прелиствал и също се чудел, как може да се пише така.

Но изведнъж лицето му засияло:

– Погледни, – казал той и посочил на една от страниците с пръст, – каква правилна и идеална нула е написал!

Учителят погледнал в тетрадката. И наистина нулата била безупречна.

на другия ден учителят похвалил ученика, показвайки в неговата тетрадка идеално изписаната нула.

Ученикът дълго я разглеждал, слушайки как учителят го хвалел.

След няколко седмици всички останали цифри и знаци в неговите тетрадки станали идеални, сякаш са следвали примера на случайно откритата в една от тетрадките му перфектна нула.

Международен екип от океанографи от САЩ, Норвегия, Швеция и Великобритания са открили същества, непознати на науката при изследването на дълбоководни равнини на дъното на Тихия океан.

Бил проучван района от Тихия океан известен като Clarion-Clipperton Zone или CCZ. Той се намира на 75 километра на юг от остров Хавай.

Там има дълбоководна равнина, в която обитават загадъчни същества. Образците били изведени на повърхността по време на експедицията през 2013 г. осъществена в рамките на проекта ABYSSLINE. От тогава учените ги изследват в лабораторни условия и едва сега са решили да разкажат за направените открития.

От 12 изследвани многоклетъчни организма 7 са били неизвестни на науката. Освен това два от тях представят нов род и семейство. Останалите се отнасят към новите видове.

Учените смятат, че биологичното разнообразие в района е поради високото съдържание на желязо-манганови сферични, понякога неправилно закръглени минерални агрегати с плътна скритокристална, зърнеста или радиално лъчиста структура. Фактът е, че районът е богат на редки земни метали.

Научната експедиция била организирана от една от минните компании, които са решили да се разгледат равнината преди старта за добиване на полезни изкопаеми. Учените отбелязват трудните условия на живот в района. По-специално, температурата на водата в него е няколко градуса над нулата по Целзий, а на дълбочина 4000 м почти няма светлина.

Имате два привидно идентични пръта. Един от тях е магнит.

Възможно ли е, без да се използват допълнителни прибори или други метални предмети, да се определи кой от прътите е магнит?

Сега е ваш ред. Ще ви подскажа малко. Помислете внимателно, къде напрежението е максимално? Това може да ви помогне да експериментирате с двата пръта.

Не се отчайвайте, ако не сте се досетили. Ето ви и ….

Отговор: Магнитът има максимална стойност на магнитното напрежение в краищата си, а в центъра тя е нула. Ако съедините двата пръта под формата на буквата „Т“ и те се „прилепват“ един към друг, магнитен е този, който докосва другия с края си.

Един учител обясняваше в час по математика свойствата на функциите. Той даде пример с хиперболата „1/х“.

Учителят попита:

– Какво ще стане с графиката на функцията „1/х“, когато „х“ е положително число клонящо към нула?

Показа клон на кривата, който се издигаше нагоре и все по-нагоре към безкрайността.
След това учителят попита:

– До къде ще стигне тази крива?

Вероятно очакваше, някой от учениците да му отговори: „До безкрайност“.

В стаята настана тишина. Учениците опулиха очи в графиката и безнадежно се мъчеха да открият отговора.

Учителят, за да им помогне, посочи тавана и попита:

– Какво е там над всичко останало?

Тихо, но уверено от задните чинове се чу глас:

– Бог.