Веднъж една змия преследвала пеперуда. Тя я гонила ден и нощ. Страхът придавал на пеперудата сили и тя летяла все по-далече и по-далече. А змията била неуморна и пълзяла след нея.
На третия ден изтощената пеперуда почувствала, че повече не може да лети. Тя кацнала на едно цвете и казал на змията:
– Преди да ме убиеш, мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик да предоставям такава възможност на жертвите си, но нека да сметнем, че това е твоето предсмъртно желание. Можеш да питаш.
– Ти ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Неприятно ми е, да те гледам, как пърхаш с криле!!!
Много често ние сме обидени на другите  и ги мразим. Желаем на ближния си зло и дори не се замисляме за това.
А често причината е в самите нас. Само трябва по-дълбоко да погледнем в сърцето си. И тогава ще видим завистта, която е една от главните причина за човешката омраза.

Северна Корея е една от най-затворениет държави на планетата. Затова в международните медии редовно се появяват доста абсурдни новости за живота в тази страна, които нямат нищо общо с реалното положение на нещата.
Най-свежия популярен слух около Северна Корея е новината за кацането на първия севернокорейски астронавт на слънцето.
Информационните агенции на КНДР разказали на наивните хора в страната за безсмъртния подвиг на седемнадесет годишния астронавт име Хунг Ил Хонг, който пръв сред мъжете се е приземил на слънцето, а след това се е върнал на Земята. Общо полетът му е продължил осемнадесет часа.
В новината се казва, че кацането на северокорейския астронавт на слънцето е станала през ноща, за да не пострада младият космонавт от свръхвисоките температури на близките до земята звезди.
Сега героят на корейската нация очаква официален прием при лидер на страната Ким Чен Ун.

Болшинството от електрическите чайници губят известно количество енергия.
Например, за да направи чаша чай, се затопля по-голямо количество енергия, т.е. забележима част от електроенергията се изразходва напразно. Според авторите на днешната идея за „бездействена“ енергия, ако се събере излишната енергия за загряване на чайниците дневно, тя ще бъде достатъчна за всички улични лампи, в един по-голям град, за една нощ.
За разрешаването на проблема дизайнерите Нилс Чуди и Жасмина Грейс от Холандия са разработили индукционен нагревател MIITO.
Основната задача на устройството е да се променят навиците на хората и да се насърчат да имат по-икономично и внимателно отношение към енергията.
MIITO се състои от индукционна основа и нагревателен елемент. Върху основата се поставя съд с произволен размер, пълен с течност. Системата се активира автоматично и започва да загрява съдържанието. Автоматично се разпознава, когато течността е завряла и влиза в режим на готовност. След което потребителят взима течността и изключва MIITO.
Освен очевидните спестявания на енергия MIITO има няколко очевидни предимства – лесно обгрижване, без да се достига до изкипяване и тиха работа.

Днес по улиците на американските градове, можете да видите човек, който яде само храна от кофи за боклук. Не, той е напълно обезпечен финансово и има покрив над главата си. Този човек е природозащитник, активист, пътешественик. С тези си действия, той се опитва да привлече вниманието на хората към проблема с изхвърлените неразвалени продукти, с които могат да се нахранят стотици хиляди гладни хора.
Според изследвания в Харвардския университет в САЩ всяка година от американците се изхвърлят около 40 процента от храната, цената на която се оценява на 165 милиарда щатски долара!
28-годишният активист и природозащитник Роб Гринфилд решава да покаже на хората колко много годни за консумация продукти, които биха могли да се дадат на нуждаещите се, са в кофите за боклук. На своя велосипед обикаля градовете на Америка, по което време се храни само от кофите за боклук.
Както сам признава, първоначално той се е стеснявал публично да се храни от контейнерите за боклук. Но когато видял, че за една нощ е събрал количество храната, която е била достатъчна, за да се нахранят няколко десетки души, Роб започнал да привлича доброволци за това дело.
Намерените в кофи за боклук неразвалени плодове, хляб и бисквити, доброволци нареждали върху тревните площи или направо на улицата. Минувачи, които разбирали от къде са били взети тези продукти, били силно впечатлени и изненадани.
Като цяло, по време на тази кампания били събрани продукти в размер на 10 000 долара, които били разпределени на повече от 500 нуждаещите се.
Друг човек, който също помагал на бездомните е стилистът Марк Вистън. Всяка неделя той ходи из улиците на Ню Йорк и безплатно подстригва косите на бездомните.

Тя продължи да върви като се вглеждаше в тревата. Край нея крачеше юноша доста източил се за годините си. Отдавна не бяха се разхождали заедно.

– Знаеш ли, след като се омъжих за баща ти, исках да имам дете. Но минаха три години, а аз още не можех да забременея. Много хора мислеха, че проблема е в мен и аз смятах, че е така.

Въздъхна и погледна вече порастналия си син.

– Не можех да си представя живота си без деца.

Болката, която беше изпитвала тогава се изписа на лицето ѝ. Приближи до едно дърво и затърси нещо по кората му. Засмя се и каза:

– Беше една нощ и аз не можех да заспя ….

Когато отдръпна ръката си от дървото, младежът се вгледа внимателно. Той забеляза букви, които едва се четяха: „МОЛЯ..“

– Не само децата обичат да дълбаят, – усмихна се тя.

– Какво е това? – попита синът.

– Молитва.

– За дете? – очите на юношата се уголемиха.

Тя кимна и прибави плахо:

– Дърветата по цял ден гледат към Бога.

Синът смръщи вежди.

– Знам, че това беше глупаво, но ……

Тя отново докосна дървото, погали го с длян върху издълбаното място и се обърна към сина си:

– Сега знаеш колко много са желани децата, а те често забравят това. Мислят си, че са бреме, а не сбъднато щастие.

Той приближи до нея и я прегърна.