Никой не би си помислил, че това може да стане с 14-годишната девойка Ерией Дохърти в Лос Анджелис. Тя починала при вдишване от препарат за почистване на клавиатурата на компютър.
Сестрата на Ерией  я намерила мъртва в леглото със стиснат нос и буркан със сгъстен въздух към устата. Това била голяма трагедия за семейството. Бащата разказва за този случай, като се надява, че смъртта на дъщеря му ще бъде предупреждение за другите родители.
Ерией Дохърти е вторият тинейджър в Калифорния, който почива този месец от злоупотреба с химикали за домакинство.
Преди това 12-годишната Кристал Салцидо от Викторвиле е починала при вдишване на фреон от климатика в дома си.
Както показва анализът на тези случаи, за да почувстват екстаз, учениците миришат опасни химични вещества. Тази необезопасена „игра“ е популярна сред тях.

Един боклукчия минал край един магазин, от който се разнасяла силна миризма на  парфюм. Изведнъж загубил съзнание и паднал на тротоара. Дошли хора и го пръскали с ароматизирана вода , за да го върнат в съзнание. Но от това му станало още по- лошо.
Минал от там човек, който по-рано също събирал боклук. Той веднага разбрал, какво се е случило и поднесъл към носа на припадналия нещо, което миришело отвратително.
Боклукчията изведнъж дошъл на себе си и радостно възкликнал:
– Ето, това е истинскот ухание.!

Английският химик Робърт Чезбро през 1859 г. забелязах, че много от работниците на нефтената промишленост се оплакват от вещество, които се натрупват в тръбите на маслените помпи.
Чезбро веднага взел проба и започнал да експериментира.
Оказало се, че нефтеното желе напълно лекува рани и порязвания.
Химикът го нарекъл „вазелин“, от немски »Wasser» – вода и гръцки «Elaion» – масло.
Обхватът за прилагането на вазелин по това време е бил широк, от почистване на килими до очистване на носа.
Роберт Чезбро толкова вярвал в чудодейната сила на вазелина, че през целия си живот той изяждал по една супена лъжица на ден от него. Самият той е починал на 96 години.

Лицето, което всевишния е дал на човека, по размер е равно на разстоянието между разтворените пръсти. То съдържа няколко извора на вода, които не се смесват.
Водата от очите е солена, от ушите мръсна, от носа мирише лошо, а от устата е сладка. Защо водата от очите е солена? Защото, когато непрестано ридае за мъртвите, човек ослепява, но понеже сълзите са солени и кара очите да смърдят, той спира да плаче.
Защо водата от ушите е мръсна? Защото, когато чуе лоша новина, долови ли я с очите си, тя ще обгърне сърцето му и той ще умре, но понеже водата е мръсна, новината влиза през едното ухо и излиза през другото.
Защо водата от носа мирише лошо? Защото, когато вдишваш лош аромат, ако не мирише лошо и не го пазеше водата в носа, той би умрял на място.
А защо водата от устата е сладка? Случи ли се човек да хапне нещо противно и го изплюе, ако слюнката му не бъде сладка, душата му никога не би се върнала при него.

Един старец взе внука си и тръгна към магазина. Пак нещо си бе наумил. А малкия подскачаше и любопитно оглеждаше всичко наоколо.  Дядото влезе в магазина и започна да си мърмори под носа си:
–  Трябва да купя малко пшеница, да нахраня изгубеното коте.
Внукът му като чу това се удиви:
–  Дядо, котето с пшеница ли си решил да храниш? Каша ли ще му вариш?
–  Само това ми липсваше! – засмя се стареца. – Ще сипя пшеницата в паницата му, ще долетят врабци, нека си хване от тях колкото си иска.
Изобретателен човек, нямо що.