Спорът се беше ожесточил. Бяха докоснати доста спорни и парливи теми.
Изведнъж от групата ясно се открои силен мъжки глас:
– А може ли да се случи така, че да има втори потоп.
Една част от хората се засмяха. Някой потупа мъжа разбиращо, относно страховете му, по рамото и спокойно каза:
– Това вече се е случило още, когато Ной е посадил лоза и от плода му е направил вино. От този „потоп“ са пострадали много повече хора, отколкото от първия ….

Авраам назовал това място „Йере“ – „Да осигури“, а до тогава се е наричало „Салем“.
Това име му е дал Сим син на Ной, когато бил там цар. Бог се почудил:
– Какво да правя?
– Оставете името „Салем“, – настоявал Ной.
Авраам обидено отстоявал:
– По-добре нека бъде „Йере“.
Тогава Бог слял двете имена и хората започнали да го нарича Йерусалем.

Древна легенда разказва, че на върха на Арарат доплувал ноевият ковчег. И когато водата се оттеглила, Ной се спуснал в подножието на планината и създал ново селище на това място. По-рано планината влизала в границите на Армения, но по-късно била прехвърлена на Турция. Въпреки това, тя все още е икона за местните и дори е изобразена на герба.

Може би тази историческа загуба е подсказала на сегашните „зелени“ архитекти да превърнат столичния център в гигантска офисно-жилищна планина.

Ереван се намира в полупостинната зона, това се отразява, както на качеството на почвата, така и на здравето на хората. Подобно на много други градски райони, столицата се сблъсква с типичните проблеми на околната среда. Липсата на контрол върху строителство на обществени места и особено върху малкото зелени зони, за които никои не се грижи, заедно с растежа на количеството автомобили осезаемо се усеща във въздуха. Наложило се да се вземат драстични мерки за възтановяване на качеството на живот в Ереван.

Проектански екип е създал проекта «Lace Hill“.

Изкуствения хълм ще заема 85 хиляди кв. м. На него има многобройни отвори с неправилна геометрична форма. Комплекса е покрит с подобие на пчелна пита, а отдалеч прилича на някои от древните арменски манастири издълбани в скалите или по-скоро на арменска бродирана дантела.

„Прозорците“ превръщат вътрешните коридори в открити тераси, осигурени с естествено осветление и вентилация, а също ще откриват на жителите и гостите зашеметяваща гледка обхващаща трите страни на града.

Повърхност на хълма ще абсорбира слънчева енергия, но основната част ще бъде покрита с жива изумрудена трева и важни селскостопански култури. Растенията от своя страна ще създадат жизнена среда за насекомите и няколко вида птици.

За поливане на зелените площи ще се използва пречистена „технически“ вода, която са използвали в «Lace Hill“. Източникът на топла вода и поддържането на желаната температура в рамките на комплекса ще се осъществява чрез геотермални кладенци.

Жилищните помещения са разположени на южната страна на хълма, където има много слънце и се открива красива гледка.

Офисните помещения с нуждаят от отразена светлина и не претендират за отлична гледка от прозореца, затова те са раположени на северната страна. В същия комплекс са включени медицински център, магазини, ресторанти, изложбени зали и кино.