Скъпи, майко и татко, след като дойдох в колежа започнах все по-рядко да ви пиша. Извинете ме за расеяността ми и дългото ми мълчание. Ще се постарая да наваксам и да ви разкажа всичко, но ви моля, когато четете това писмо да седнете. Сега мога да продължа. Раната на главата, която получих, когато скачах през прозореца на стаята си по време на пожара, почти заздравя.
Бях в болницата три седмици и сега виждам съвсем нормално. Главата ме боли един път на ден. За щастие по време на пожара моя скок от прозореца видя работника от близката бензиностанция. Именно той извика пожарната и бърза помощ. Той често ме посещаваше в болницата. И когато нямаше къде да живея, нали квартирата ми изгоря, ме покани да живея в неговия дом. Това всъщност е някакво мазе, но е добро.
Той е прекрасен млад човек. Ние се влюбихме един в друг и сме решили да се оженим. Не сме решили кога точно ще стане това, но разбира се, когато започне да се забелязва, че съм бремена. Да, майко и татко, аз съм бременна. Аз помня как скоро си мечтаехте да станете баба и дядо. Вярвам, че с радост ще приемете и ще дадете любов и топлина на това дете и ще се грижите за него, така както се грижихте за мен, когато бях дете.
Но истинската причина за задържането на нашата сватба се дължи на това, че той получи удар, а аз се заразих малко. Радвам се, че ще го приемете с радост в дома си, той е добър. Не е могъл да получи добро образование, но е доста честолюбив. Религиозното му вероизповедание е различно от нашето, но вие нямате нетърпимост към това и за това няма да му обърнете особено внимание. А сега, когато ви съобщих последните новини, искам да ви кажа, че нямаше никакъв пожар, нямах рана на главата и не съм лежала в болницата, не съм бременна, нямам никаква инфекция и в моя живот няма никакво момче. Само получих двойка по биология и история и поисках правилно да приемете това.
Ваша любяща дъщеря Диди.

Бедата идва без да пита. Тежко заболяване, травма…. „Как ще живея по-нататък?“ Отговора на този въпрос не е заложен в нас, човек сам трябва да търси изход от такава ситуацията. Нещата се преодоляват постепенно…
Първоначално е неприятно и човек се стреми да отрече случилото се. Той не иска да повярва, че това се е случило с него. Спомня си как е живял преди. През този етап е много важно да  не се отива „прекалено далеч“ при обслужването на болния. Грижата трябва да бъде дозирана. Само най-необходимото.
Факт е, че прекалената грижа лишава болния от възможността да взема самостоятелно решения, той остава без избор. Така привиква с мисълта за своята безпомощност.
След това идва най-трудното. Човек започва да разбира трагичността на случилото се. Осъзнава, че вече сам не може да живее пълноценно. Престава да бъде пълноправен член на обществото, много такива хора губят и семействата си. Мисълта за отхвърлянето насажда депресия. В такива моменти човек става раздразнителен от всяка дума. Това е времето, през което този човек не трябва да остава абсолютно сам. Трябва да му се доказва непрекъснато, че той е нужен. За целата, искайте от него съвет, споделяйте новини…. Хубаво е ако на такъв човек се намери практическо занимание.
Идва време, когато човек започва да се възприема такъв, какъвто е. Това е преломния момент след случилата се беда. Той разбира, че живота му се е изменил и трябва сам да намери място в  новия си живот. Именно в това търсене човек може да се „спъне“ и да се унищожи всичко, което до тук е било постигнато.
Този човек трябва да има ясна цел. Нужно е да има стремеж за постигане на определени задачи. Отначало се поставят по-малки цели. Всичко не става изведнъж. Изисква се търпение.
По-нататък човек „придобива“ нови приятели, има други интереси. Появява се стимул и желание да помага на другите. Това вече е победа. Победа над самия себе си.

През последните години, когато интернет има в почти всяко семейство, все повече градове, а също така и в тях разположените предприятия и компании създават свое собствено представителство в глобалната мрежа, което позволява на хората да научат последните новини. Така информацията достига до тях по-бързо.
Този ресурс може да отсъства само в малките населени пунктове. Градове с население най-малко 10 000 души има доста големи портали, предназначени за различни възрасти.
Подобни електронни градове имат много повече преимущества в сравнение със стандартните медии. Те имат възможност да се обновяват в реално време. Така нито една новост няма да се окаже остаряла. Ако вестниците и списанията се пускат само в определено време, то новостите в сайта могат да се обновяват непрекъснато, така че актуалността им няма да пада под съмнение.
Друго несъмнено предимство на електроните градове е тяхната интерактивност, която позволяване не само да се публикува различна информация, но и да се взаимодейства с посетителите.
Всевъзможните блогове и форуми позволяват на хората да се обединят по интереси. Те събират хора от различни места.
Трябва да се отбележи и такъв модул, който е ​​на разположение във всеки град,  карта на  населеното място, които обикновено се базират на технология на системи Yandex или Google. Популярността на подобни услуги се разраства не само поради лекотата на употребата им, например, търсене на даден магазин, но и  с разширяването на функциите им. Например, Yandex.Maps сега позволява на потребителите да се свържат с камери за наблюдение, и за в бъдеще те ще бъдат в състояние да наблюдава събитията по улиците на града в реално време. За сега такава система се очаква само в по-големите градове.
Практическото използване на тези системи е много разнообразна: например, вече е разработено приложение за iPAD, която ви позволява да знаете след колко време ще дойде автобуса.

Всеки ден в Ченай, Индия, усърдно се пишат новини за деня на родния им език. Musalman е вечерен вестник на четири страници, който е написан изцяло на ръка. Той съдържа национални и местни новини, а също и спортна колонка.
Традиционно се оставя празен малък ъгъл на първа страница, който се запълва в случай на извънредна ситуация, гореща новина, която може да се появи в последната минута.
Musalman е най-старият вестник на езика урду, който се чете от около 22 000 души всеки ден. Смята се, че той е единствения в света останал ръкописен вестник.

Често обзавеждаме къщата си с необичайни дрънкулки, но не разглеждаме тоалетната, като обект за украсяване. Може би трябва да поправим тази грешка.
Например, оставете обикновената ролка, която държи тоалетната ви хартия и я заменете с оригинална , съдържаща радио и часовник.
Тази забавна вещ ще разнообрази пребиваването ви в такова прозаично място. Настройте радиото на нужната вълна и любимата музика ще бъде винаги с вас. Може да чуете новините и винаги да бъдете в крак с времето.
Повече не е необходимо да взимате вестник с кръстословици и тетрис. Всичко това е доста неудобно. Химикала ви пада и се укрива в най-тъмния ъгъл на тоалетната, тетриса пищи и ви пречи да се съсредоточите.
Радиото и часовникът работят на батерии. Няма да ви е скучно, даже ако в целия град спрат тока.
Устройството е изработено от пластмаса и има добър вид. Ако не смятате всичко това за глупост или шега, можете спокойно да го използвате в тоалетната си.