Архив за етикет: неща

Жената и водата

Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:

– Видях страни неща и не мога да разбера тяхната природа. Достойни мъже, покрити с рани от вражески саби и куршуми в дългите походи, увенчани със славата на последните битки, отличили се с доблест, смелост и мъдрост дори и от враговете си, стават глина в ръцете на безпомощните жени. Защо така става?

– Не всяка жена, – казал учителят, –  може да превърне мъжа в глина. Това става само при тези, които не се съпротивляват на природата си. Жените са като водата. Те са слаби и меки, не могат да се сражават с враговете, да извършват подвизи, да строят и защитават своите жилища, но без тях, както и без водата няма живот на земята. Независимо от своята нежност водата неотстъпно преодолява твърдите и яки скали. Срещайки преграда, тя я заобикаля, търпеливо пробива ново русло в най-твърдите слоеве, следвайки неотклонно своите цели.

Учителят обърса изпотеното си набръчкано чело и заключи:

– Става лошо, когато жената заприлича на капеща вода. Разрушава камъка … капка след капка. Така тя пробива не един отвор. Интересно за какво ѝ е този стар, мокър и напукан камък след това?

Времето

Знаете, че от Айнщайн насам времето вече не се възприема така опростено, както в предишните спокойни епохи. Може да се каже, че Айнщайн не ни обясни какво е то, но ни разкри, че ние съвсем не сме наясно що е време. Появиха се много теории. Няколко хипотези постулират такива странни свойства на времето, като  дисперсност, нееднаква скорост, обратно или перпендикулярно течение и плурализация.

Всеки от нас е имал периоди, в които му се е струвало, че времето просто е прелетяло, и други, в които то едва се мъкне. У някои хора това чувство достига такива размери, че те стават пациенти на психоклиниките.

Психолозите имат опит да обяснят тези тъй различни усещания за времето, но тези опити никак не са убедителни. Оставаме с впечатление, че индивидуалното време на хората може много да се различава. При това разликите са, както между индивидите, така и по отношение на един човек в различни периоди.

За някои 2–3 часа отминават като десетина минути. Тези хора не са ненормални те са здрави като всички нас. Тяхното време наистина изтича! Къде?… Не зная. Ще ви напомня само, че има хора, които успяват да свършат в някои години от живота си куп неща, докато други със същите или дори по-добри дадености като че ли не успяват почти в нищо. Аз намирам една обща причина за всичко това. Някой са овладели изкуството да крадат и присвояват индивидуалното време на други!

Всеки от нас е имал периоди, когато времето просто лети, както и обратното. Но нали това има своето убедително обяснение? Времето минава бързо, когато е запълнено с интересни занимания и едва-едва се влачи, когато правим нещо скучно, неприятно и мъчително.

Сега годините летят много по-бързо, отколкото на времето. Сигурна съм, че ме крадат, но защо сега това става по-интензивно от преди?

Минутите пълзят, дните си вървят, месеците тичат, годините летят.

Дълго обмислях ситуацията и дойдох до заключението, че ако тези крадци на времето действаха безразборно, отдавна щяха да предизвикат пълен хаос и сгромолясване на нашия свят. Но светът продължава да се движи, защото действат със сметка. Доят си ни като кравички, планомерно и без да пилеят утрешната жътва заради една днешна суперреколта!

Откъде-накъде някой ще краде от индивидуалното време на други, след като не може да го използва? Защото, ако го взема за себе си, ще стане столетник.

Да си призная, познавам мнозина, които ми пропиляват времето, но още не съм намерила начин да се изолитам от тях. Какво да се прави, човещина, не мога да гоня хората само защото не съм си свършила работата! Стигат ми всички тия бивши съученици, непознати съмишленици и амбициозни колежки, та да се занимавам сега  с някакви си „тайм-пирати“.

Английски атеист е написал Библия за невярващи

Във Великобритания в началото на април е излязла книга от известният английски философ-атеист Антъни Грейлинг. Нейното заглавие може да се преведе като „Блага книга. Нерелигиозна библия“. Съчинението претендира за своего рода „атеистична библия“. Разположените материали в нея копират Стария и Новивия завет в Библията. Освен, че са заимствани заглавията на книгите, като „Битие“, „Притчи“…., текстът е разделен на глави и стихове в две колонки.
Грейлинг смята, че имитацията на Библията по форма и език, ще са залог за дълговечност и сигурно средство за силно въздействие върху умовете и сърцата на хората.
Подобно на библейската книга Битие, атеистичната версия съдържа също разказ за творението, който започва така „Всички неща са произлезли от предходни на тях неща: предците на повечето от творенията са излезли от океана, някои обитатели на океана са се развили от предшестващите ги влечуги……“
Съгласно Библията човечеството започва своето съществуване с божествена заповед: „Да създадем човека по Наш образ и подобие…“. В атеистичната библия, хората са се появили, когато са започнали да мислят и да се осъзнават като такива.
В книгата има и аналогия на падението на Адам и Ева, вкусили от забранения плод и придобили „знанието за добро и зло“, като ябълката, която паднала на главата на Исак Нютон и дала началото на знанието. Има аналогии и намеци за редица други библейски истории.
Източници, от които Грейлинг е черпел материал са съчиненията на Аристотел, Конфуций, Дарвин и други учени и философи от древността и Новото време.
Целта на автора е да накара хората “ да мислят самостоятелно и сами със свои собствени сили да насочат живота си към добро“.
Дали това произведение ще е достатъчно да опровергае истините в Божието слово?

Летящи машини играят пинг-понг

Специалисти от Швейцарския институт за динамични системи и управление разработват многофункционални летателни машини-квадрокоптери.
Работата по устройствата още не е завършена, но още от сега летателните апарати могат да правят много неща. Например, те играят на пинг-понг.
За да демонстрират възможностите на квадрокоптерите, швейцарските специалисти са прикрепили към модела ракети за тенис, чрез които устройствата отбиват топките.
Роботите доста добре са се справили с поставената задача и могли да играят, както сами така и в екип.