Гриша беше най-големият от трите деца в едно семейстяо. По-малкият му брат беше с 2 години и половина по-малък от него, а сестра му с 9 години и половина.
Веднъж, когато Гриша беше вече на 14 години спореше за нещо с баща си, който беше втори по възраст между 8 деца в семейството си.
Бащата каза:
– Всяко решение, което вземаш в този дом, го вземащ за трима. Първо за себе си, второ за брат си, който ще постъпи така както и ти, и трето за сестра ти, която ще копира действията на вас двамата. Твоят брат ще се отнася към сестра ти така, както ти се отнасяш към него, а вашето отношения към нея ще повлияе на нейните очаквания от другите, включително и тези на бъдещия ѝ съпруг.
Това силно разтърси Гриша и го накара да преосмисли ролята си на по-голям брат. Той осъзнаваше, че дори и да не се стреми да влияе на околните тези, които го уважават, ще вземат решения и ще постъпват в дадени ситуации като него.
Ако той е сломен и ядосан, така те ще се държат, когато имат неприятности.
Но ако не се обесърчава в трудно време, той може да им предаде самочувствие и надежда за най-доброто.

Елена много искаше да поговори с някой за това, което я тревожеше. Видя Донка и се запъти към нея, но тя беше заета с други проблеми. Нейна позната имаше семейни неприятности. Съпругът на тази жена преживявал кризата на седната възраст. Горката, едва издържала, а Донка гледала да я подкрепя.

– Накупил си цял гардероб нови дрехи, – разгорещено започна да обяснява Донка.

– Може би иска, да промени малко начина си на обличане, – предположи Елена. – С теб не сме ли го правили?

Донка поклати глава.

– Но тези дрехи са за много по-млади от него, в тях изглежда като оглупял човек – каза с тъга Донка. – Освен това се шляе по улиците, слуша музика, която обича съвремената младеж и се мъкне по разни заведения.

– Добре де, какво толкова, – каза Елена опитвайки се да успокои приятелката си. – На колко годи ни е?

– На 45, – ядосано изфуча Донка. – Казват, че била опасна възраст за  мъжете.

Елена се замисли сериозно, но какво може да се  направи в този случай?

– Присмях му се в лицето, – каза  ядосано Донка. – казах му направо, че изглежда смешен и съвсем не му подхожда да се облича като хлапе.

– И?

– Каза ми да си гледам работата, – очите на Донка святкаха яростно. – Каза, че аз вече може и да не ставам за нищо, но това не важало за него. Да го питаш ти него, за какво не ставам?

– Ужас, – отбеляза Елена.

– Горката Меги, седи си в къщи и се страхува за него, да не се забърка в някоя каша. Не можех с нищо да помогна, но му дадох оная книга..

– Каква книга? – скочи Елена.

– Как беше заглавието ѝ? Нещо от рода, …., съвети … за тийнейджарите, сещаш ли се?

Елена избухна в смях. Донка никога не го усукваше, казваше направо нещата.

– Добре си го наредила! – запревива се Елена от смях.

– Меги не може без него, – продължи тъжно Донка. – Точно това я притеснява, че мъжът ѝ на тези години е тръгнал да се доказва като мъжкар. Държи се като глупав наперен петел.

– Да им се чудиш на мъжете, – каза спокойно Елена, – какво им става на тези години? Излежда на тази възраст мъжете съвсем оглупяват. Лошото е, ако това се проточи за по-дълго време.

Двете замълчаха. Знаеха, че ако човек сам не се вразуми, нещата щяха да загрубеят.

През март 1935 г. Хитлер издал общ призив за военна служба. Той обявил, че разоръжаването е „неравно“ и Версайският договор е недействителен. Някои европески лидери усетили настъпването на неприятности и предупреждавали за неговите агресивни действия.

Въпреки това, единния фронт срещу Хитлер рухнал.

Великобритания първа приела политиката за „умиротворяване“ на Хитлер, като му дала всичко, което иска, за да избегне войната.

Независимо от всичко, както се изяснило по-късно, Хитлер предварително е решил всичко сам. На 1 септрмври 1939 г. немските войски нахлули в Полша, а Англия и Франция накрая обявили война на Германия.

Така започнала Втората световна война и през следващите шест години, повече от 50 милиона души загубили живота си.

Това е улица в град Дунедин Нова Зеландия. Тя е регистрирана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стръмната улица в света. Дълга е 359 метра и се изкачва на височина 80 метра. В най-наклонения участък от 161,2 метра тя се издига  на височина 47,22 метра, което създава наклон от 38 градуса.
Дунедин е основан през 1848 година. При построяването на града се е появила и най-стръмната улица. Стръмността на улиците е непреднамерена. Това е станало и в много други части на града и в цяла Нова Зеландия като цяло.
Улиците са планирани в Лондон, без оглед на релефа.
Проектирането на тази странна улица, както и всичко в Дунедин е направил Чарлз Кетлом, който изобщо не е подозирал, че северо-източната част на града не е най- подходящото място за прокарване на автомобилни пътища. Дошлите да изпълнят проекта, забелязали, че ги очакват малки неприятности.
В резултат на това, горната част на улицата бил толкова стръмен, че трябвало да се покрие с бетон, в противен случай, през горещините, асфалта от върха ще се стича надолу.
На тази улица ежегодно се провежда «Baldwin Street Gutbuster». Това е състезание, в което участниците се състезават кой най-бързо ще се изкачи по нея, а след това ще слезе в най-ниската й част.
От 2002г. тук се провежда «Cadbury Jaffa Race», което е част от фестивала «Dunedin Cadbury Chocolate Carnival». На него около 30 000 малки кръгли шоколадови бонбони «Jaffas» се пускат отгоре на улицата и те се търкалят по наклона й.
Преди пускането всеки бонбон получава свой личен номер, който е отпечатан върху хартия закрепена към бонбона. Така те се отличават един от друг. Всеки бонбон има свой спонсор.
Бонбоните се търкалят от 15 до 25 секунди. Малко преди падането, бонбоните попадат в специална фуния. Първите пет попаднали в нея се считат за победители.
Всички приходи от „състезанието“ отиват за благотворителност.

Американски производител се е специализирал в производството на дрехи за пътешествие. Сега представя палто, което ще избави от много неприятности и неудобни положения човек, който е на път. В тази дреха има джобове за всичко.
В същото време палтото няма да граничи с фантастиката,  а в действителност ще бъде удобна дреха за носене. Тук има джобове за устройство със сензорен екран, калъф за смартфон и за паспорт, отделение за цифров фотоапарат, специален джоб за  iPad и дори място за бутилка с вода.
В допълнение към палтото има четири джоба за ризи, панталони и същия брой за обувки. За джобовете, които са разположени на гърба е измислен специален отвор, през който без да се събличаш можеш да добавиш необходимите атрибути.
Мен лично ме смущават две неща, как ще изглежда човек в такова палто, когато е „заредено“ и колко ще тежи.