Човешко желание да направи всичко по най-добрия начин, но не за себе си, а за някои оценител, чието присъствие играе ключова роля. Първо, тези оценители са родители, учители, а след това работодателя, съпругата, колегите и обществото като цяло. Болезнената зависимост на човека от похвалите на другите е явно проявлението на този синдром.
Колко опасен е синдрома на отличника?
Странно е, но желанието да бъдем най-добрите във всичко, по-скоро е пречка, отколкото да помогне на човека в живота.
Първо „отличникът“ е твърде много зависим от чуждото мнение. Той може да стане прекрасен изпълнител, но там където трябва да се прояви самостоятелност, той се проваля.
Второ, „заразените“ със синдрома на отличника се страхуват да поемат ангажимент, опасявайки се, че няма да успеят да го реализират на нужното ниво и не ще получат желаната похвала.   Трето, тези хора обикновено са много взискателни към себе си и другите. Те трудно общуват и често остават сами. Ако успеят да създадат семейство, прекомерните им изисквания често са причина за семейни конфликти.
Четвърто, такива хора се страхуват да направят грешка. Те не умеят да падат. Отсъствието на похвала или наличието на критика ги води в състояние на апатия, която постепенно се превръща в депресия.
И накрая, ефективната дейност на „отличника“ обикновенно е снижена. В стремежа си да направят най-доброто, те неоправдано губят много време и енергия за несъществуващи детайли. Такива хора не са в състояние да правят разлика между необходимост и достатъчност.
Може ли да се преодолее този синдром?
Може! Разбирането и осъзнаването на проблема е вече малка крачка към неговото отстраняване.
И най-важното, такъв човек трябва да се научат да мисли за себе си като любящ и любим човек, независимо от това дали е извършил „отлична“ грешка или направи всичко както трябва. Той често трябва да си казва, че близките му го обичат и тогава, когато той е несъвършен.

За човекът е естествено да бъде привлечен от своите приятели и другари. Това е необходимост заложена в природата на човека. Тя е като храната и дишането за него.
Ясно е, че  не можеш да премахнеш желанието на човек да има приятели. Но как да си избереш приятели? Кого точно да вземеш?
Нашият избор трябва да бъде в максимално положителна посока. Трябва да си избираме приятели между хора, които са честни и правдиви, защото човек подражава на поведението на другия.
Не си мисли, че можеш да кажеш: „Няма да се изложа, няма да науча нещо лошо. Моите принципи са твърди и няма да се изменя под влиянието на приятелите си.“
В човек е заложено такова свойство, че с групата към, която се приобщи той се слива, приема нейните привички и обичаи.
И тези промени настъпват без да го осъзнаваме.

Японски архитектурно студио Torafu Architects  е разработило необичайна чаша, която може да се раздели на две части и свободно да се прикрепи на всеки свободен вътрешен ъгъл в стаята.

За чашата са предложени няколко варианта за монтаж. Вследствие, на което тя може свободно да се прикрепи към ъгъл и едновременно да изпълнява ролята на маса и съд за съхраняване на течност.

Чашата има диаметър 400 милиметра. Направена е от гъвкав и лек шперплат сегментиран с красиви рисунки. В основата ѝ лежи триъгълник.

Чашата може да се превърне в модерен минималистичен интериор в спалня, където почти винаги не достига пространство за всички видове малки неща, които искаш да имаш под ръка и да не се набиват на око.

Такава чаша може да поставите близо до креслото си, където обичате да четете и да пиете чай. Ако всички ъгли в стаята ви са заети, то универсалната чаша ще се превърне в тривиална необходимост от рода „направи-разглоби”.