Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора, през август, още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.
Акацията е популярна основно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечебни цели. С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те оказват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Имат изразено действие при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно – чревни проблеми – оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане.
Заедно с предписаните от лекаря медикаменти акацията може да се приложи като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника. С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно.
Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май – юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар.
Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система. Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.
Акациевата дървесина може успешно да се използва в мебелното производство, макар че употребата ѝ у нас в тази област е ограничена. Голямото съпротивление на дървесината на изтриване я прави подходяща за подови настилки. Поради високата си трайност акациевата дървесина е превъзходен строителен материал.
Употребява се за обшивки на плавателни съдове, за стълбове, слепени строителни конструкции, траверси, минни подпори, амбалаж, дръжки за инструменти и др. Широко се прилага в бъчварството, както и за направа на съдове за химическата промишленост. Произведеният фурнир е с красива текстура, но при фурнироване често се получават петна по повърхностите – този недостатък се отстранява с последващо шлифоване. В някои страни акациевата дървесина е широко използван материал за производство на плочи от дървесни влакна и целулоза.
Българската народна медицина препоръчва запарката от цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол.
Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Листата и кората на акацията са отровни. Лечението с билката трябва да се назначи и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.

Древните гърци вярвали, че боговете са безсмъртни, заради амброзия, която се състояла от мед, мляко и нектар.
Пчеларството е възникнало от „северните “ пчели. За да оцелеят в студа, те е трябвало да се запасят с храна. За това пък африканските медоносни пчели, не отделят мед в запас, защото там няма зима и такива не са им нужни.
Днес лидер за доставка на мед е Китай, който е известен с мед от елда.
В Древен Египед меда заменял парите, римляните също обменяли товар срещу мед. По стари записки славяните, освен животни и пари, се разплащали с мед.
Медът рядко е алерген, но може да бъде и токсичен, ако пчелите събират нектар от отровни растения.

Какво би могло да бъде по-добро, от чаша охладена лимонада получена от пресни и натурални съставки в горещо време? Класическата рецепта за тази напитка е много проста и отдавна е известна на всички.
Сега ви предлагам няколко съвета, как да се направите лимонада с нов вкус и аромат.
Ето няколко необичайни и ефективни препоръки за подобряване на вкусовите качества на класическата напитка, която най-добре утолява жаждата.
1. Използвайте най-добрите естествени съставки.
Тайната на добрия вкус на всеки кулинарен шедьовър е да се използват най-добрите съставки. За да направите лимонада, не купувайте сок от магазина в опаковки, в които има ненужни консерванти и захар. Вместо това, отидете на пазара и изберете зрели и пресни лимони. И за да получи напитката допълнителен аромат, сладост и цвят, вземете няколко пресни ягоди.
2. Сменете обикновената вода с газирана.
Въпреки че в повечето рецепти за тази освежаваща напитка се използват няколко чаши студена вода, можете да я направите по-богата на вкус, ако подмените чистата вода с газирана. Освен това, ако имате нужда от версия за възрастни, можете да смените водата с шампанското и да получите най-добрият пролетно летен коктейл.
3. Добавете прясна мента.
Ментата добавя траен прохладен ефект на напитката. Поставете няколко листа от мента в лимонадата, и приятен аромат и вкус, ще придобие особена свежест.
4. Забравете за захарта.
Вместо да добавяте захар, опитайте да използвате сладка алтернатива без калории. Но избягвайте изкуствени подсладители, придържайте се само към натурални съставки, като стевия или нектар от агаве, които не само ще направят по-сладко питието, но и ще допринесат за здравето ви.
5. Експериментирайте с лед.
Въпреки, че лимонадата се сервира студена, много хора предпочитат да добавят лед. Но вместо да използвате обикновен лед, който само разрежда кулинарния шедьовър, направете си кубчета с лимонов сок и естествен подсладител. Те ще дадат специален вкус и добре ще изглеждат в стъкления съд.

Веднъж една малка мъжка птичка попаднала в плен на лотосов цвят, от който пиела нектар. Тя толкова била опиянена от аромата му, че не усетила, кога дошла вечерта и цветът затворил листенцата си.

Малкият пленик успял да се освободи от ароматните прегръдки на лотоса едва призори. И полетял към гнездото си. Крилете на малката птичка били пропити с великолепния аромат на лотоса.

Там я посрещнала разярената ѝ половинка. Докато мъжкият бил на сигурно място в прегрътките на цветето, в гората избухнал пожар, който погълнал гнездото на двойката заедно с малките.

Сломена от скръб женската обвинявала любимия си, че се е наслаждавал в прегръдките на друга….

Това е не само легенда, а и нещо повече ….. Навярно се досещате какво имам в предвид? Завлечени от изкушенията, желанията, ….., дали след това няма да загубим нещо много по-ценно и скъпо в живота си?

Ентомолози са открили неизвестен досега механизъм за комуникация между цветята и пчелите. Експериментите са показали, че насекомите са способни да разберат дали има нектар в цвета по електрическото поле в него.
Всеки знае, че пчелите при търсене на нектар се ориентират по мириса на цвета, окраската и текстурата на венчелишчетата им. Учените са установили, че растенията имат много по-добър механизъм за комуникация. Това е електрично поле, което се променя за няколко секунди.
Учените открили този факт чрез поставяне на електроди в стъблата на петуниита. Оказало се, че цветята около тях има слабо отрицателно електрическо поле, което след пристигането на пчелите изчезва за няколко минути. Самите пчели имат положително електрическо поле, което се създава за сметка на въздуха преминаващ през косъмчетата им.
Както предположили изследователите, ако отсъства поле около цвета пчелата знае, че нектара е „изяден“ и не се е възстановил още. За растенията е важно, насекомите да не летят към тях напразно. Ако пчела кацне на цвят лишен от нектар, тя повече няма да го посещава, а това ще се отрази негативно на опрашването му.
Учените са тествали своята хипотеза с изкуствени цветове едни, от които са били пълни със сироп, а другите с горчив разтвор на хинин. Пчелите избрали цвета със сиропа, ако не били „маркирани“ с отрицателен заряд. Ако такъв отсъствал, пчелите кацали и на двата цвята без да правят някаква разлика.
Това показва, че пчелите търсят нектар, като се ориентират по електрическото поле на цвета. За сега учените не знаят точно с кои органи пчелата възприема електрическото поле. Възможно е, за това да им помагат малките косъмчета покриващи тялото им.