Изпитанията са неприятни, но те не ни лишават от радост.

Нашата надежда е на небесата, а не в комфорта на живота на Земята.

Без физически упражнения тялото отслабва. Жизнените изпитания тренират нашата душа и закаляват вярата ни.

Вярата на тези, които преодоляват изпитанията, расте и те стават победители.

Исусовата любов расте в сърцата ни и ни изпълва с неизказана радост.

Тези, които се страхуват и избягват страданията, не могат да изпитат тази неописуема радост.

Един ден един млад човек, студент от елитен университет каза:

– Има много пътища към спасението и небето. Искреността е ключът към постигане на небесата. Можете да вярвате, каквото си искат, стига да сте искрени.

Прав ли е? Достатъчно искрен ли е? Или човек може искрено да сбърка?

Библията много ясно казва, че свободата от греха идва само чрез Исус Христос.

“ Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си“.

„И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име [Христос] дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“.

Когато определяме Спасението, като помилване, трябва да добавим и „чрез смъртта на Исус Христос“.

Кой се нуждае от Спасение? Всеки е съгрешил и осъден на вечна смърт или отделян от Бога.

„….. душата, която е съгрешила, тя ще умре“.

„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса“.

Главният равин на Израел Ицках Йосиф, даде отговор за бруталното предателство спрямо еврейската държава от администрацията на Обама миналата седмица.

Президентът на САЩ Барак Обама бе инструктирал своя представител в ООН да не налагат вето на опасната антиизраелска резолюция.

Йосиф ясно е осветил ситуацията.

„Понякога трябва да си напомняме, че няма на кого друг да разчитаме освен на нашия Отец, който е на небесата ….. дори и Америка да ни пренебрегва, както миналата седмица в ООН“.

Съгласно резолюцията, евреите не принадлежат на така наречения „Западен бряг“ и източната част на Ерусалим. В нея е включена Стената на плача, еврейско свято място.

„Не трябва да забравяме, че сърцата на царете и началниците са в ръцете на Господа и ние не можем да разчитаме на никой от друг, освен на Бог“, – продължил Йосиф.

Представете си, ние сме заспали в картината галерия на нашия Бог. Небето е Неговото платно, а човека – Неговият шедьовър.

Погледнете, ние сме обградени от произведенията на великия Майстор. Талази вълни.Огнени залези …..

Човешката душа е като едно художествено студио. Ражда се любовта. Дар на благодатта. Около нас стават чудеса във въздушното царство. Те избухват като светлинки и от тяхното докосване се разкрива душата, променят се сърца.

Но ние се прозяваме и нищо не забелязваме. Потънали сме в дълбок сън.

Трудно се носи тежестта на вчерашния ден. Една голяма чанта напълнена с тревоги, реже рамото, на което сме я преметнали. Страхът от смъртта е готов да ни счупи гръбнака, а това ни отнема радостта. Много от нас я губят в неделя, дори в църквата да седят, добре изглеждащи и порядъчни. Стараят се да не заспят като са застанали на пръсти.

Какво губим? Ние не виждаме как Бог отваря небесата, за да послуша песните ни…..

Вдигаме ли взор към небето? Заставаме ли на пръсти, протягайки ръце нагоре?

Бог ни среща със Словото Си . Време е да отворим очи и да не влачим сандъка с проблемите си.

Защо заспиваме на неделната служба? Защото дълго се въртим в кревата премисляйки тревогите и разочарованията си.

Хайде да се избавим от това тежко бреме. Нека се хванем за Словото Му и всички ние отрудени и обременени да се успокоим.

“ И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла“.

Христос не е казал, че всеки трябва да отсече дясната си ръка, той каза: „Ако ръката ти пречи да ходиш с мен, отсечи я“.

Има много съвършено невинни дела и занятия, но ако те ви отнемат цялото внимание и не остава време за Бога, по-добре се откажете от тях.

Вашата дясна ръка може да бъде, най-ценното, което имате, но Христос ни казва, че ако тя ни пречи, за да живеем по Неговото Слово, тя трябва да се отсече.

По-сурови изисквания човечеството не е познавало.

Когато Бог промени човека, чрез новорождението, новия си живот човек започва като сакат. Има стотици занятия и дела, които той не би извършил, щом е повярвал.

За вас и за тази част на света, която ви познава, тези привични занятия и дела, не изглеждат лошо. Всеки невярващ ще ви каже; „Какво лошо има в това?Да не си се побъркал?“

Няма на земята светия, който да не е започнал духовния си живот като инвалид.

Нека човек да бъде инвалид от човешка гледна точка, но добре да изглежда в Божиите очи. Още в самото начало Исус Христос чрез Святия Дух ви спира от множество дела и занятия, които за другите не са забранени, но на вас не ви носят никаква полза, дори не ви подхождат.

Само не прехвърляйте своите забрани на другите и не ги критикувайте за това, което правят.

Бог ни призовава, щом повярваме: “ И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“.