Лондонската полиция демонстрирала пред обществеността нов начин за залавяне на престъпниците.
Оставили в Харлесден автомобил уловка, на която попаднал 26 годишният Яфет Аскале.
Той отключил колата и откраднал от нея лаптоп, не обръщайки внимание на това, че го обляла някаква течност.
В действителност това било химическо съединение, наречено SmartWater, което свети на ултравиолетова светлина в зелено.

Творчески подходили към въпроса за популяризиране на четенето ръководителите на бразилската наказателна система.
Те решили, че няма по-добър начин за поправяне на престъпника от този, да го запознаеш с хубава книга.
Предложили на всички желаещи затворници да намалят присъдите си с 48 дни за година, ако обещаят да четат по една книга на месец. Били им предложени най-добрите художествени произведения, книги посветени на философията, науката и историята. Между тях не намерили място книги за бунтовници, детективи, любовни романи и друга неподходяща литература.
Като доказателство, че е прочел книгата затворникът трябвало да напише подробно есе върху съдържанието й, като спазва правилата в португалския език.
Бразилските тъмничари наистина искат да помогнат на поверените им хора в затвора. Те искат хората, които излизат на свобода да са променени, истински членове на обществото, а не да му бъдат в тежест.

Група учени от Калифорнийския университет, Харвард и Университета в щата Вирджиния са провели серия от опити, показващи, че трудно може да се предскаже как на хората ще се отрази болката и то в дългосрочна перспектива.
Склони сме да вярваме, че доста болезнени травми или обиди, ни нанасят любимите хора, а с течение на времето те стават още по-болезнени.
Били попитани хора, как се чувстват след негативно събитие и една седмица след това. Запитаните твърдели, че ако в момента на неприятното събитие даден човек не им харесва или те са много обидени от този човек, то и след седмица нищо няма да се промени, обидата няма да намалее.
Защо ние позволяваме на познат човек да ни обижда, а от непознат не търпим такава? Според изследователите, ние просто можем да си го позволим.
Ако болката е незначителна, ние нямаме нищо против тя да тлее в нас, но ако е по-голяма, търсим начин да се освободим от нея. Ние реагираме, когато получим физически травми. Огнестрелна рана може да се окаже по-безболезнена от болка в гърба.
Когато имаме много голям или доста болезнен проблем с който можем да се смирим, ние взимаме мерки, за да облекчим болката, както физическата, така и психологическата. Но ако „малко“ ни боли, ние сме съгласни да живеем с това малко и то доста дълго.

Китайски студенти са измислили един гениален начин да се подготвят за изпити през нощта и да не спят. Те използвали щипки за коса закачени на тавана. Всеки път, когато студентът започвал да кима с глава, щипкте за коса го спирали и рязко дърпали, така не давали на човек да заспи.
Методът става популярен след като две студентки снимали кадри от опитите си и били изложени в мрежата.
Двете момичета трябвало да се справят с огромен обем от материал, който трябвало да се научи и то много бързо, но нямало време, а на тях им се спяло.
Те се опитали да се преборят със съня чрез традиционите методи, като кафе, лицеви опори, намаляване на температурата на климатика,…., но нищо не помогнало.
И тогава решили да търсят разрешение на въпроса в учебниците по история.
Прочели за добре известни китайски учени, които практикували крайни методи за задържане на бистър ум – бодене с игли и завързване на косите на тавана.
Едно от момичетата помислило, че вторият метод щял да бъде по-ефективен и решило да го изпробва. След нея други използвали щипки, шалове. Дори дали на човек, който заспивал да помирише мартонките си….., резултатът бил невероятен.

През 1937 г. диктаторът на Доминиканската република Трухильо заповядал да се премахне хаитянското население, което живеело в граничната зона между двете държави.
Този процес е влязъл в историята като „клане на магданоз“.
Общото количество на жертвите било между 5 и 25 хиляди души.
Кампания дължи името си на един от начините, по който доминиканските войници, разделили своите от хаитяните.
Те показвали на човек стрък магданоз, на испански „perejil“ и го питали какво е това. Доминиканците от детство говорят испански и втората съгласна в думата произнасяли като „р“, а франко-креолоезични хаитяни произнасял този звук като „л“ и по този начин се издавали.