С помощта на нов метод може да се създаде триизмерен образ на старинни монети в погребална урна.
Археолозите и инженери от университета в Саутхамптън, в партньорство с Британския музей са разработили въз основа на рентгенов анализ нова техника за изучаване на монети и други метални предмети. Методът позволява да се сканира повърхността на монетата, без да се почиства и дори не нужно да се изваждат от мястото, където е открита.
Първоначално техниката е разработен от Центъра за компютърна томография при Университета в Саутхамптън, за да се сканират технически устройства, като частите на реактивни турбини. Въпреки това археолозите са  приспособили тази техника за детайлно изучаване на римски монети.
Оказало се, че методът позволява да се възстанови по-детайлно изображение на надпис върху монетите  и по този начин да се намали времето, необходимо за обработка на археологическите находки.
В миналото, за да се извлече и очисти една монета, са били необходими часове или дори дни. Сега ние почти веднага може да видим профила на всеки император изобразен на монета, без да се изважда тя от съкровището, така че не се застрашава самата находката.
Специална компютърна програма позволява да се видят двуизмерните изображения на повърхностите, но също така и триизмерен модел на находката, ако се състои от няколко елемента. Учените се надяват, че новия метод ще намират приложение и в други археологически проучвания.
Археолозите са тествали новия метод при изследване на три масивни находки от римски монети. Една от тях е с тегло 100 кг и съдържа повече от 30 хиляди монети датиращи от 270 г. сл. Хр. Тя е намерена близо до английския град Бат. Втората анализирана находка е погребална урна съдържаща пепел и костни фрагменти. В нея са открити 9 монети. Тя датира към 282 г. след Хр. И третата находка била малко съкровище от второто столетие на Христа, открита в Йоркшир.

Как беше се зародила, никой не знаеше. Но тази легенда като птица бе прелетяла през вековете и тревожно мътеше умовете на млади и стари. Откърмени с преданието за съкровището на Александър Македонски, нейде заровено из този край, мъже и младежи разравяха и копаеха неуморно, водени от някакви скрита страст и желание за богатство.

Някаква гледачка бе предрекла, че да се открие това съкровище, трябва да погинат 10 човека. Тази заплаха нито спря, нито разколеба, търсачите на несметни богатства.

Много смели иманяри бяха загинали по тези места, а повечето  от преминаващите от там приемаха предаваните от уста на уста страшните истории,  като приказки за сплашване.

През есента Петър и брат му обработваха нивичката край пътя. На горният ѝ край имаше откъртени от близката скала каменни блокове. Между тях стърчеше плосък, наклонен камък с човешки ръст. По обяд Петър беше седнал близо до него. Изведнъж се заслуша  и повика брат си. Счуваха му се  шумове, които сякаш излизаха от земята, приличаха му на хрупане и то на големи животни. Страно,  наблизо не се виждаше да има добитък. Братът на Петър се засмя и махна с ръка.

– Бабини деветини, нищо не чувам.  Сторило ти се е.

На другия ден Петър отиде сам на мястото. Времето беше облачно. Заваля проливен дъжд. Светкавици раздраха небето, а близък тътен като че ли предвещаваше нeчия гибел. В тази суматоха на природата Петър потърси място, къде да се скрие. Мушна се под една наклонена скала. Когато вдигна глава нагоре, забеляза сребриста  плочка. Протегна ръка и я откърти с ножчето си.

На плочката имаше  две преплетени змии. Когато ги разгледа с фенерчето си,  усети неизпитван до тогава страх.  Прибра се, мушна намереното в една от фугите на къщата и се опита да забрави за случилото се.

Говореше се, че скоро след това се почувствал много зле. Отишъл на преглед в близкия град. Настанили го в болницата и след няколко седмици починал.

Останаха сираци момче и момиче. Нещастието хвърли в смут близките му. Никой не посмя повече да говори за прокълнатото място, защото го свързваше с трагедията. Смятаха, че черна прокоба е поразила Петър. Вестта за внезапната смърт бързо се разнесе из околните махали и внесе не малко суеверен страх у хората.

Чувайки за носещата смърт находка, Ради реши да проучи нещата и да докопа неоткритото съкровище. Преди години един старец беше запалил иманярската страст в него с необикновените си истории за съкровища и несметни богатства.

Ради се завъртя край дома на Петър. Започна да подпитва, но хората упорито мълчаха. Накрая реши да спечели приятелството на сираците, та дано от тях да изкопчи нещичко. Малката палавница с руси, непокорни плитки го отбягваше и никакви лакомства не можеха да я спечелят за по-откровен разговор. Момчето  се страхуваше от непознати. Трудно някой можеше да спечели доверие му ,затова Радо не успя да разговаря и с него.

Овдовялата стопанка превиваше гръб пред неволите и трудностите в живота. Какво ли не захващаше да работи, само и само да изхрани двете си деца.

Веднъж нарамила тежък наръч дърва се прибираше у дома. Радо като я видя и се притече на помощ. От благодарност жената го покани вътре, да го почерпи нещо. От дума на дума стана въпрос и за Петър.

Трепна сърцето на Радо, но реши да не пришпорва нещата и да поизчака. Но такова нещо чакали се? Желанието му да узнае „мястото“ беше толкова голямо, че той не се стърпя и попита:

– Какво се случи? Вярно ли е това което се чува?

Жената въздъхна и внимателно погледна младежа.

– По-добре да не бе ходил там.

– Но това може да окаже много ценно… защо? – едва сдържайки любопитството продума момъкът.

– Не се захващай с това, не ти трябва. – с мъка отговори жената. – Първо дойдоха от махалата. Биха го “ да си каже“. После дойдоха и ония с пагоните и те го биха, а той не беше добре с бъбреците. След толкова бой не се почувства добре и отиде в града на лекар и там си остана. Повече не го видях жив.

Жената обърса с края на престилката насълзените си очи и реши да става, нали работа я чака. Радо неспокойно се завъртя на стола и едва продума:

– Как така? Нали проклятието на намереното…..

Жената махна с ръка и прекъсна младежа:

– Ония, Бог да ги убие, от МВР-то пуснаха слуха, че зла прокоба е затрила Петър. А хората се уплашиха много и не смееха да разказват какво точно е станало.

Съкровища, зла прокоба, побоища всичко се обърка в главата на Радо. Той стана, отвори вратата и с наведена глава бавно прекрачи прага.

При археологическите разкопки в Ерусалим в близост до Стария град е открита уникална миниатюрна икона датираща от VI-VII в. от н.е.

Уникална находка е показан за пръв път публично по време на конференцията „Иновации в археологическите работи в Ерусалим и неговите околности“.

Иконата представлява малка кутийка с дължина 2,2 см и ширина 1,6 см.Тя е направена от костите на едри животни, вероятно едър рогат добитък, камила или кон. На капака ѝ е изрязан кръст, а вътре са намерили цветно изображение на „тъмнокос, брадат мъж“, облечен в бяла туника опасана с пурпурен пояс.

Иконата е украсена със златни листенца. Археолозите предполагат, че собственикът ѝ я е носил в платнена торба.