Китайската кухня винаги се е славела, че е здравословна. Нейната история датира от преди 3000 години. Кулинарията в Китай се е смятала за важна наука, която се е изучавала в престижни учебни заведения.
От готвачите се изисквало не само приятен външен вид и добър вкус на храната, но и особени свойства, които могат да лекуват заболявания.
Ето защо старият готвач съчетавал готвенето с фармацията и медицината.
Има и особени традиции при сервирането на храната. То е съобразено с определена цветова гама. Често се наблюдава бяло-синя окраска на храната, ярките цветове се избягват. При еднократно хранене трябва да има течни и меки порции и обезателно купичка с пресен ориз.
Самото оформление на храната върху чиния също отнема много време и усилия. Първо всички съставки на едно ястие се варят, печат, задушават поотделно при различни температури. След това от всички съставки на яденето се правят композиции от цветя, класове и т.н.
Често на масата се поднася храна с плодове, които са нарязани по интересен начин и съставляват необикновенна картина. Такива ястия се поставят в центъра на масата и се ядат последни.

Вие не вярвате в Бог, но вярвате в науката, независимо от това, че науката е по-скоро теория на вероятностите. Вероятността този свят да е създаден от разумно същество е трилион пъти повече възможно, отколкото да се е появил от само себе си.
Смятате, че сте по-умни от вярващите, но същевременно мислите, че мозъкът ви се е появил от само себе си.
Ако наистина сте по-умни, как можете да повярвате толкова лесно, че вашите предци са маймуни?
Смятате, че този свят се е появил от произволно съединение на химически елементи, но не сте съгласни, че поема може да се напише от произволно съчетание на букви, а компютърните програми да се появи от произволно подреждане на нули и единици.
Смятате се за воняща купчина тор, но се гордеете, че не сте толкова тъпи, колкото тези, които вярват във вечния живот.
Не искате да изпълнявате християнските заповеди, смятайки, че човек сам трябва да решава, кое е добро и кое лошо. Но в същото време не искате вашата жена да прелюбодейства, сина ви да е пияница, дъщеря ви да е блудница. Не желаете да ви ограбват, да ви лъжат, да ви мразят, да ви убиват ……
Отворете си очите, безумци, и осъзнайте истината!

Геостратегията или още географската стратегия е политическа наука, определяща средствата и методите за постигане целите на една държава или съюз от държави.  По-точно поддържането и увеличаването силата на държавата или този съюз при неблагоприятни пазарни условия. Целта е да се сведат до минимум щетите и да се възстанови първоначалното състояние на държавата или съюза преди кризата.
Геостратегията е категория за обществото, икономиката, политиката, националната култура, военната мощ и други стратегически елементи. Тя разглежда и отчита стратегическия потенциал на други държави, като ги разделя на потенциални съюзници, противници или неутрални. Взема под внимание стратегическите свойства на географската среда, в която геостратегията се реализира.
В йерархията на политическата наука тя заема подчинено положение по отношение на политиката и геополитиката. Необходим компонент и неразделна част от геостратегията е национална стратегия и стратегическо географско разположение.
Обикновено с геополитика и геостратегия се занимава група създадена по аналогия на изследователските центрове във Великобритания и САЩ.

Много спортове произлизат от ежедневната дейност на наши предци: лов, риболов и разбира се, военни изкуства.
Древните гърци имали непобедими военни кораби – триери, гребците, на които били роби. На всеки кораб били по няколко десетки. Гребците трябвало да се командват, за да гребат ритмично и триерата да върви плавно.
Бил установен определен темп, 22 загребвания в минута. Отчитал ги надзирател с камшик. Само някой да се забавел за малко, камшика влизал в действие.
На врата на всеки роб имало верига с дървена круша. Ако някой от гребците застенел, надзирателят пълнел устата му с тази крушовидна форма, за да не сее паника и да не пречи на другите да слушат отмерването, необходимо за равномерното гребане.
Надзирателят на кораба бил човекът, който управлявал кораба. На гръцки се е наричал кибернетос.
Защо Хорберт Винер е дал на новата наука името на надзирателя на такъв вид кораб? Той е имал в предвид не надзирателя, а управляващия кораба. Защото кибернетиката е наука за управлението.

Едни и същи неща в живота могат да бъдат добри или лоши в зависимост от това какво правим с тях, как действаме с нашата свободна воля. Словото може да благославя или да проклина. Парите могат да помагат, но могат и да разрушават. Наукта може да  лекува, но може и да убива.

Дори природата работи за нас или против нас. Ето, огънят може да топли, но може и да изгаря. Водата може да подържа живота, но може и да го удави в наводнение.

Никъде в историята на Сътворението, не намираме думата „лош“. Бог не е създал лоши неща.

Това означава ли, че Бог ги е оставил на нас?

Може би, понякога Бог свива юмрук и казва:

– О, не прави това, ще попаднеш в беда.

Тогава може би ще попиташ:

– Защо Бог не се намесва? Защо не премахне злото и не наблегне на доброто?

В самото начало Бог каза:

– Ще поставя този свят в ръцете ти. Ако ръководя всичко, тогава ти нищо не ръководиш.

Затова бяхме създадени с късче божественост в нас, но и с нещо наречно „свободна воля“. Бог ни наблюдава всеки ден и с любов ни моли да правим правилните неща.