Обикновена тиха вечер. Катя беше в кухнята и подготвяше вечерята. Тони бе в хола, пиеше бира и гледаше телевизия.
– Скъпи, – каза Катя, – трябва да поправиш вратата на хладилника. Тя не може да се затваря, а така ще се разваля храната, която поставяме в него.
Тони се ядоса:
– Да не съм майстор по ремонт на хладилници?
Малко след това Катя отново се обади:
– Скъпи, трябва да оправиш осветлението в спалнята. Там е тъмно и нищо не се вижда.
– Да ти приличам на електротехник? – изсъска Тони, без да отклони поглед от екрана на телевизора.
След няколко часа Катя с болка сподели:
– Скъпи, трябва да оправиш прозорецът, защото отзява и когато застудее няма да можем да затопляме добре стаята.
– Да не съм дърводелец?
Озлобен от всичките натяквания на жена си, Тони стана и излезе навън. Той реши да отиде до бара, като си направи сметка, че там има телевизор и ще може да погледа.
Речено сторено. Отиде в бара, настани се на една маса и си поръча бира.
Когато изгледа две предавания, Тони се почувства виновен.
– Лошо се отнесох със жена си. По-добре да се прибера в къщи и да оправя нещата.
– Влезе в дома си и забеляза, че едното крило на прозореца беше дялнато и то прилепваше плътно към дървената каса. Надникна в спалнята и усети промяна в осветлението му. Отиде в кухнята, за да си вземе една бира и му направи впечатление, че вратата на хладилника се затваря нормално.
– Мила, какво е станало? Как успя да оправиш толкова бързо нещата?
Тя го погледна с укор и обясни:
– Когато излезе, аз застанах на прозореца и се разплаках. Мина един млад мъж и ме попита: „Защо плачете? Мога ли с нещо да ви помогна?“ И аз му казах за неизправностите в дома ни. Тогава той бързо се захвана и коригира всичко. Попитах го: „С какво мога да ви се отблагодаря?“ Каза ми: „Направете ми една торта или кекс“.
– Е, изпече ли вече тортата? – попита Тони, малко притеснен.
– Да ти приличам на готвачка? – засмя се Катя и му намигна.
