Компанията беше малка. Днешния ден бе посветена на природата. Времето беше хубаво, а настроението чудесно.
Тревички, току що подали главичка цветенца, малки гъбки, причудливи форми образували се от клони и храсти, всичко това спираше погледа и очароваше.
Разходката не мина без дискусия. Обикновено нейният инициатор бе Виктор. Вечно вглъбен и умислен, търсещ отговори на многобройни въпроси, който минаваха през главата му. И днес не разочарова групата с поредния си въпрос:
– Кой е най-добрия съвет, който сте получавали някога в своя живот?
Настъпи тишина и всеки потъна в мислите си.
Симо разчупи мълчанието и започна да расъждава на глас:
– Баща ми казваше: „За да добиеш нещо, трябва да поработиш здраво!“ Смисълът на този съвет е двояк. На първо място ако си поставим значима цел, то е ясно, че трябва да бъдем добросъвестни и упорити, докато не я постигнем. Нищо не става от само себе си. За това трябва да се заемем с нещата и да действаме. Понякога съм си мислил:  „Когато ми се отдаде подходящ случай, веднага ще се заема с това“. И съм бъркал. Такъв случай ти се отдава само тогава, когато започнеш да действаш в това направление. От друга страна, всяка достойна цел си струва усилията, които е необходимо да изразходваш за постигането й. Дори ако това на първо време ти изглежда излишно и дори прекомерно.  Това много ми помага, когато пред мен изникне даден проблем или получа някаква задача за изпъленение.
– В живота си съм получавала много съвети, – каза Таня. – Скоро съседката, като ме гледаше как бях се умърлушила, ми каза: „Не поглеждай назад в миналото. Не съжалявай, за това, което не си успяла да направиш“. Аз наистина често си спомням неуспехите и съжалявам, че съм могла, но не съм направила нещата по най-добрия начин. Това наистина ме спира и нямам желание да се движа напред. Не трябва да се обезсърчавам, а ако падна, трябва да стана и да продължа напред.
– В моя дневник, – каза Светла, – съм си записала на първата страница: „Слабият ще каже: „Съдба!“, а силният: „Ще опитвам до тогава, докато всичко не стане така, както на мен ми се иска“.
Димитър се почеса зад ухото и сподели:
– В началото, когато започнах работа като инженер в електроцеха, бях свидетел на бързо отстраняване на аварийна ситуация  в оборудването на релейната защита. Опитният електромонтьор предложи: „Да свържем двата кабела временно, а някой друг път ще го оправиме“. Но началникът на цеха отсече: „Няма нищо по-постоянно от временно направено! За това по-добре да го направим както трябва, за да не губим няколко пъти повече време и усилия“. Винаги си спомням тази фраза, когато искам бързо да приключа с нещо, което искам „набързо“ да свърша.
– Аз пък си имам любима поговорка, – засмя се Елена. – „Ако имаш мечта, желание и постоянство – ще поникне дори през асфалта“. И се опитвам да следвам това твърдение. Макар и не с големи скокове, но се приближавам към целите, които съм си поставила и се надявам на успех.
Те дълго обсъждах темата, имаше спорове и уточнения. Увлечени в разговор не усетиха, кога денят свърши, но не съжаляваха. След разходката и разсъжденията се чувстваха обновени и насърчени.

Известно е, че походката се изменя, в зависимост от настроението ни. Например, раменете на тъжни хора са често отпуснати, а щастливи като че ли подскачат. Едно ново проучване на учени от Института за перспективни изследвания в Канада показало, че ако промените походката си, можете да подобрите настроението си и да станат по-щастливи.
Освен това учените са установили, че хората с депресия не се движат като щастливи хора. В новото изследване, учените показали на участниците списък на положителни и отрицателни думи, като „приятен“, „уплашени“ и „смущаващи“. След това доброволците трябвало да ходят по бягаща пътека, а изследователите в този момент оценявали техните движения и пози.
На екрана на тренажора бил поставен сензор, който се премествал в ляво или дясно в зависимост от походката на участниците, щастливи или депресирани. Хората не знаели за какво е предназначено устройството. Учените помолили половината от участниците да се опитат да придвижат стрелката в ляво, а другата половина в дясно. Участниците бързо привикнали към новата походка.
След това доброволците трябвало да си спомнят и да напишат колкото се може повече думи от списъка, показан им по-рано.
Тези участници, които по време на експеримента имали подтискаща походка, помнели повече отрицателни думи. По този начин изкривената походка довела до депресивно настроение.
Предишни изследвания са показали, че пациенти с депресия помнят повече негативни събития от живота си, отколкото положителни. Спомените ги карали да се чувстват още по-зле.

Всеки от нас поне веднъж отива във фитнес зала, за изграждане на мускули или нулиране на теглото, но повечето от тези мерки, не са довели до нищо.
За това е нужна правилна мотивация за тренировките.
Един добър начин за мотивация е да тренирате с приятел. Хубаво е ако в началото преди да почнете заниманията имате еднакви параметри. Това ще въведе съревнование помежду ви и значително ще повиши ефективността от тренировката. Така, когато сте заедно  взаимно ще се насърчавате и вдъхновявате.
Мотивацията е важна не само за постоянни тренировки. Особено, когато се изпълняват силови упражнения, трениращият трябва да прилага известни усилия, а това зависи и от настроението.
Нужно е да се повтарят упражненията без да се ограничавате до определена цифра, така се създават условия за изпитване на волята и възможностите.
Който не работи стриктно за спазване на някаква схемата, а до пълното и цялостно изтощение, изпитва само положителни емоции и постига резултатите много по-бързо.
Като цяло в тренировките и натоварването човек трябва да се забавлява. Хората тренират доброволно, защото им е приятно и искат да са здрави. Не се нахвърляйте на големи цели. Започнете от малкото и съответното му постигане, а след това апетита ще дойде и за по-големи неща.

В един вестник Катя прочете, че госпожа Дранган е изчезнала от един апартамент, като е използвала ориенталски трик. С други думи казано, станала е невидима за присъстващите там.

Когато Катя отново срещна Симеон му разказа за прочетеното и кресна, сякаш той беше виновен за лошото ѝ настроение:

– Не мога изобщо да разбера тези „фокуси“. Как мога да разбера кое от тях е лъжа и кое не е?

Симеон беше свикнал с крясъците и внезапната промяна на настроението ѝ. Погледна я спокойно и започна наставнически да ѝ обяснява:

– Можеш сама да проучиш тази тема. Запомни, че повечето такива случаи имат нормално обяснение. По-добре  разгледай примери, които не влизат в тази категория. Не се оставяй да те излъжат, дръж се за здравия си скептицизъм.

На нея много ѝ хареса тази негова демонстрация на здравомислие.

Погледна го и каза предпазливо:

– Спомняш ли си, веднъж ми каза, че да имаш способности на медиум не е същото като да бъдеш свят човек?

– Дали госпожа Дранган чука на небесната порта, това ли имаш в предвид? – каза сухо Симеон.

Катя не смееше да повдигне очи, да го погледне. Страхуваше се, че ще той разбере колко е объркана и глупава, а тя не обичаше другите да знаят, че тя е слаба. Винаги беше усмихната и демонстрираше сила на волята и духа си.

Симеон разбра терзанията ѝ, усмихна се и каза:

– Дарбата да бъдеш медиум е често пречка за да бъде свят човек, тъй като тя подсилва надменността и арогантността. А за да се изправиш с лице към предизвикателствата в живота, е нужно да се видиш такъв, какъвто си, със всичките си кусури и недостатъци. Ако си в състояние да направиш това, тогава имаш добрата възможност да разпознаеш живота, който Бог е предопределил да водиш.

В Рождество има нещо дръзко, което кара камбаните да звучат като оръжия на току що спечелена битка. Във въздуха се носи неописуемо настроение, което наричаме духа на Рождество.

Той е като дим от избледняло зарево, прокънтял над хълмовете на Юдея преди две хиляди години. И днес усещаме тази атмосфера. Тя е твърде неуловима и специфична, за да се замести с обикновеното значение на думата „мир“.

Радостта в пещерата е била подобна на ликуване зад стените на крепост и радост в землянка. На това място е било скривалището от враговете, които претърсвали навсякъде, за да открият и унищожат новородения младенец.

Но тук има още нещо.

В този образ се съдържа идеята за пробив и навлизане във вражеска територия. В тази скрита Божественост се открива идеята за миниране на световните устои и разтърсване на дворците из основи.

И всичко е започнало още тогава ….. Ирод усещал земетресение под краката си и неспокойствие нахлуло в душата му.

Може би това е била най-великата тайна на пещерата.