Креативни хора са в състояние да намерите различни подходи към едно и също нещо. Ако сравним сходните работи на различни скулптори и художници, всички те ще се отличават една от друга и ще имат своите особени черти, независимо, че са направени от едни и същи материали.
Колекцията на Едуард Мартин удивлява със своя финес и отразява взаимодействието между майсторството и фантазията.
Мартин прави своите скулптури от стари кухненски прибори, автомобилни фарове и други метални предмети, които преди това са били част от превозните средства, уреди и др. Колекцията на художникът се състои от удивителни риби, насекоми и животни.
За пресъздаване на такъв род идеи се изисква доста време, през което се подбират необходимите елементи и се сглобяват в едно цяло.
Въпреки всичко всички усилия и изгубеното време си заслужават, за да се създаде такъв шедьовър на съвременото изкуство.

Това е уникален модел, които ще подгонва другите хлебарки към  предварително подготвен капан. Мини-терминаторът има форма и големина на кибритена кутийка.
Моделът е оборудван с два 16-MHz процесора, операционна система и 10 инфрачервени сензори. Два електродвигателя задвижват колела, чрез които механичния агент се придвижва напред. Най-трудното било да се създаде миризма на хлебарка, чрез която жертвите на робота да го възприемат като свой.
Когато повече хлебарки се устремяват към механизирания си събрат, той остава неподвижен, като истинско насекомо, но когато броя им стане голям, роботът се откъсва от тях и бяга, а те го следват, така стигат до предвидения капан.
За да създадат компютърна програма, която да възпроизвежда движенията на хлебарките, три години във френския Център за изследване на познавателните способности на животните са правени видеоснимки на такива насекоми във всевъзможни ситуации.

Мери Кингсли е била невероятна жена от Векторианаската епоха. Тя заменя скучния живот в Англия с увлекателно пътешествие в Западна Африка.
На една от малкото й фотографии можете да видите Мери, като слабичка, изпълнена с достойнство дама, с гордо вдигната глава и решителен поглед.
Нейният баща бил частен лекар и много пътешествал по света. Докато лекувал, той се запознавал с етнографията на местните. Бил добър познавач на природата.  От неговите разкази за пътешествията, Мери била във възторг и в нея се пробудил копнеж да пътува. Опитвайки се да бъде полезна на баща си, девойката се ровела в книги по история, географски открития, химия, зоология и медицина.
След смъртта на родителите си тя решава да се отправи към Африка, за да се запознае с живота и местните нрави на племената. От книгите тя е почерпила много знания за природата и обществото, а сега на практика искала да опознае света, отличаващ се от нейното обкръжение.
И накрая, тя отплувала далеч от дома си, с голям водоустойчив куфари пълни с одеяла, обувки, книги и множество други неща, който не се побирали в дамската й чантичка. През целият си път си задавала въпроса, защо товарните кораби плаващи покрай бреговете на Западна Африка, не продават билети за връщане и защо в разговорника, който и връчили, първата фраза била: “Помощ, потъвам“.
При изследванията си в Африка тя се представяла за търговец или че издирва изчезналия си съпруг. За сметка на тези малки хитрости, тя могла да обясни посещението си там, където неправилно биха изтълкували пребиваването на бяла жена.
По време на пътуванията си Мери Кингсли събрала колекция от неизвестни образци на насекоми и риби. Изследвала екваториалният район на река Огооуе. Проникнала в джунглата където се срещнала с канибали. Изкачила планината Камерун. Тя била една от първите, които изучила и описала изкуствата, занаятите и начина на живот на местните африкански племена, с който се срещнала.
Когато се завърнала в Англия Мери Кингсли четяла лекции и написала редица книги, в които се опитвала да запознае англичаните с живота на кореното население на Западна Африка. С надежда, че британската империя ще може да подобри живота на черния континент.

Лавандулата е била използвана в древен Египет за балсамиране и козметика. Гърците са научили много от египтяните в козметиката. Древните римляни са признали лечебните и антисептични свойства на лавандулата, използвани в борбата с насекоми и пране на дрехи.
Лавандулата почти никога не са използвали в Тъмните векове, но монаси и монахини са запазили древни ръкописи с полезните свойства на растенията.
Лавандулата се възражда при Тюдорите в Англия. Когато Хенри VIII разпуснал манастирите, лавандулата се преместила в градините. Дамите я използвали за различни неща: слагали я сред бельото, пълнели възглавници с нея, с нея освежавали въздуха, смесвайки я с пчелен восък я използвали за полиране на мебели.
Традиционно лавандула се засаждала, където съхнело прането, за да могат дрехите да абсорбират аромата й. С нея прогонвали и насекоми.
Кралица Елизабет обичала много това растение и го използвала за приготвяне на чай, с който лекувала честите си мигрени, разбира се прилагала го и за парфюм. Тя поощрявала засаждането на лавандулови полета.
Мари Хенриет, съпругата на крал Чарлз I, използвала лавандулата като ароматен сапун за пране и къпане.
Приложението на това растение е много голямо. използвано е за премахване на въшки, като парфюм, с него полирали мебелите си и го използвали за лекарство при всички болести в домашната медицина.
Малки чантички били натъпквани с лавандула и давани на млади жени, за да привличат мъжете.
Нейната прекомерна употреба е допринесла за изчезване на популярността й в началото на 20 век.
Днес лавандулата се използва за сънотворно средство, миризмата й има успокояващ ефект и помага на човек да заспи.

Вистерията е като лиана, която обича да се обвива около някаква опора. Това може да бъде дърво, беседка или стена на здание.
Когато цъфти се появяват големи висящи гроздове, които издават сладък и неповторим аромат. С него привлича насекомите и най-вече пчелите.
Цветовете й са  с виолетово-син цвят. Намират се бели, лилави и розови.