Томи, питомният папагал на Стефан, добър фермер и стопанин на земята си, често летеше свободно над полето, необезпокояван от никой.
Изведнъж незнайно от къде се появи черен облак от нахални врани, които нападнаха младите насаждения. Освен това те грачеха грозно и дразнещо.
Един ден папагалът, незнайно защо, се присъедини към враните, които нанасяха големи щети на нивите на неговия стопанин.
За да прогони нежеланите черни пернати от земята си, Стефан нарами ловната си пушка и стреля по тях. Между улучените птици фермерът откри Томи.
Присъединяването му към враните се бе оказало пагубно за него.
– Ех, глупаво птиче, – каза тъжно Стефан, – така става като се събереш с лоша компания.
Стефан отнесе пъстрия си приятел у дома. Децата се развикаха още от прага:
– Какво му е на Томи?
– Кой го подреди така?
Папагалът изврещя:
– Лоша компания!
А Фермерът обясни:
– Нашият приятел се бе присъединил към враните, когато стрелях по тях.
Папагалът не бе ранен тежко и скоро оздравя. Всички положиха много грижи за бързото му възстановяване.
От тогава папагалът повтаряше постоянно:
– Лоша компания, лоша компания, ….
Виждате ли в тази история една важна поука?
Всички, които са съветвани в бащините си домове да внимават в избора си на приятели, но са оставили „лоша компания“ да им влияе, са свършили зле.