В Бразилия бездомният Фабио Ригол живее в гробищата в Сао Пауло и прекарва в криптата, където е погребан негов приятел. Местните жители го нарекли Попо.
Скоро хората забелязали, че всяка вечер един мъж отива на гробищата. Оказало се, че Попо живее там вече 13 години.
Преди това работел в офис, имал семейство и жилище. Но се появили проблеми свързани с наркотиците. Тъй като бил зависим от дрогата, бил уволнен от работа, а близките му го изгонили от дома.
Ригол разказва:
– Помня, че в този ден валеше силен дъжд. Разхождах се по улиците. На следващия ден се събудих на пода в криптата.
В криптата, където се е установил да живее Попо, има десет рафта. На един от тях лежи приятелят му, който е починал преди 5 години.
– Аз бих искал да се върна в света на живите, да живея в дом, да ходя на работа, – казва бездомника. – Ако има за мен такъв шанс, веднага ще се възползвам.
Ригол за 13 години е видял много погребения и познава всеки гроб. Понякога той отива и гледа новия надгробен камък, опитва се да намери познати.

Калифорнийската полиция арестувал двама 20-годишни крадци за грабеж при странни обстоятелства.

Единият от тях случайно набрал на мобилния си телефон номера за спешни случаи. Благодарение на това 35 минути диспечерът спокойно слушал, какво мислят да правят младежите.

Те чертаели планове, как да се сдобият с наркотици. След това тръгнали и в началото имали минимален успех. Откраднали кола, като разбили едно от страничните стъкла. В автомобила открили изписани от лекар лекарства, които предизвикват наркотично въздействие.

От разговора им диспечерът разбрал накъде са се насочили и подал сигнал в полицията. За младежите появата на полицейски коли било съвсем неочаквано.

След като били задържани, един от тях попитал:

– Как ни открихте?

Когато разбрал какво се е случило, той се обърнал към приятеля си:

– Ти сериозно ли си звънял през цялото време на този телефон?

Недочакал отговор, му обърнал гръб.

Един полицай трябва не само добре да се отнася към хората, но и да различава добре миризмите. С такова качество може да се похвали полицаят от Салисбъри Дж. Кейбъл.
Той усетил свежа миризма на скоро напръскан одеколон, идващ от кола, която била спряна за рутинна проверка. Кейбъл усетил, че нещо не е наред и решил щателно да провери превозното средство.
Какво било удивлението на внимателния полицай, когато намерил в колата голямо количество марихуана и наркотични хапчета. Собственикът на колата 20-годишният Дастин Стаевалт три пъти е лежал в затвора за укриване и притежаване на наркотици.
Последния път са го освободили от затвора срещу гаранция от 5000 долара.

През 90-те години се разразил страшен скандал свързан с популярния дует Milli Vanilli. Оказало се, че в студийните им записи не звучали гласовете на участниците в дуета, а на съвсем други хора. В резултата на това те трябвало да върнат през 1990 г. престижната награда „Grammy“.
Дуетът е създаден през 1980 г. Популярността на Роб Пилатус и Фабрис Морван се разраства бързо, а през 1990 те спечелват престижната „Grammy“.
Скандалът с разобличението довел до трагедия. През 1998 г. един от участниците на дуета Роб Пилатус починали от предозиране на наркотици и алкохол на 32 години. Морван неуспешно се опитвал да продължи музикалната си кариера.
Дуетът Milli Vanilli през периода на своята популярност е продал осем милиона сингала и 14 милиона записи.

Затворници с образцово поведение в затвора „Pollsmoor“, Кейпаун, Южна Африка, са взели участие в нов проект на затвора. Смисълът на проекта е превъзпитание на лишените от свобода На всеки от затворниците са дадени няколко папагала, за който те да се грижат.
„Pollsmoor“ е затвор със строг режим, който е известен с това, че в него 6 години е прекарал Нелсън Мандела.
Птичия проект е започнал в блок „Б“ преди 11 години.
От 2000г насам затворниците се грижат за птици, които по-късно продават като домашни любимци.
Желаещи за участие в проекта са много, но са допуснати само 12 човека, които не пият, не пушат, не псуват и не употребяват наркотици.
Избраните затворници имат малки привилегии. Живеят сами в стая, която е предназначена за наблюдение на няколко птици. Талиеп, който е получил доживотна присъда за убийство, се събужда на всеки два часа през нощта за да храни поверените му четири папагала, които са поставени в специално затоплено място.
Когато птиците стават на 10 седмици, те се предават на друг до тяхната продажба. Причина за това е един инцидент. Една от птиците била приучена да пренася наркотици от блок на блок. След като я заловили, било забранено на затворниците да си имат пернат приятел.
Ако администрацията засече и най-малкото нарушение, затворника се отстранява от блок „Б“ и му се отнемат привилегиите.
Проектът възвръща средствата вложени в него. Той носи малка печалба и за затворниците, грижещи се за птиците.
Този „птичи“ проект решил да реализира Викусу Гресе, който бил председател за помилване в затвора. Той много обичал птиците, за това си помислил, че те могат да помогнат за поправление на провинилите си. Идеята не е негова. През 1962г. на екраните бил пуснат филма „Любител на птици от Алкатраз“, който се основава на реални събития.
Всички стени на блок „Б“ са изрисувани с птици, така че те се чувстват у дома си. Стените са боядисани от бивш затворник, който излежавал присъда за въоръжен грабеж.
Птиците помагат на затворниците да разнообразят престоя си в затвора. Престъпниците са в килиите си 13 часа на ден, изпращат ги да работят в кухнята, пералнята, хранят се заедно и се разхождат на чист въздух. Рандъл, който е тук от 7 години за изнасилване казва, че е много трудно да се раздели с всяка птица, след като е свикнал с нея.