Вечерта бе дъждовна. Отвън трещеше гръмотевична буря. Дъждът се изливаше безпощадно. В един малък манастир бе останал само един монах, всички останали бяха отишли на поклонение.
Той спокойно си седеше и четеше Библията.
Изведнъж някой почука на вратата. Монахът отвори. На вратата се появи млада, подгизнала от дъжда жена.
– Аз се заблудих, – каза жената, – разрешете ми да пренощувам тук.
„Нечестивият те е докарал тук, – помисли си монахът“.
А същевременно въведе жената в стаята. След това монахът седна и продължи да чете Библията си.
– Студено ми е, – каза след известно време жената.
Монахът ѝ донесе наметалото си.
– Студено ми е, – отново казва жената.
Монахът ѝ донесе одеяло и продължи да чете.
– Студено ми е, – настоява жената на своето.
Монахът донесе още едно одеяло, омота жената с него и се върна към Библията си.
След известно време, монахът отново чу оплакване от студа. Той започна да носи топли дрехи и ги хвърляше на жената.
Накрая тя не издържа и каза:
– Знаете ли, в такова време моят покоен мъж ме сгряваше не с дрехи и отдела, а със своето тяло!
– Но, уважаема, – спокойно каза монахът, – къде в такова бурно време мога да намеря тялото на съпруга ви?