Моряците и пътниците, често са забелязвали, че точно пред носа на кораба плуват цяло стадо делфини и не се страхуват от металния гигант. Без особени усилия, те са няколко метра напред.

Отговорът на въпроса, защо делфини плуват пред кораба, е от областта на хидродинамиката. Хитрите делфини използват вълната, която корабът гони пред себе си. По този начин водата ги изтласква в гръб и те увеличават скоростта на движението си.

Ако се обосновем научно, трябва да кажем, че пред носа на кораба се създава област на високо налягане. На границата между повишеното и нормалното налягане се образува вълна, която поддържа делфините.

Плуващите пред моторни катери и лодки делфини могат да развият скорост до 65 км/ч, а без помощта на образуваната от кораба вълна, те плават с не повече от 40 км/ч.

Учени от университета в Аризона са създали нов инструмент, който ще предсказва подземните трусове, които възникват вследствие на изпомпване на отпадни води или добиване на нефт и газ.

Група геофизици в продължение на три години са анализирали работата на радиолокационния прибор InSAR  на японския спътник ALOS.

Оказало се, че данните получени с помощта на този инструмент, дава възможност да се фиксира деформация на земята по-нагоре от мястото на добива, на места, в които в бъдеще ще се появят земетресения.

Такава деформация учените открили над кладенеца Тимпсон в щата Тексас. След две години на това място станало земетресение с магнитут 4,8 бала.

Поради изпомпване на вода или добиване на нефт изменението на налягането в земните слоеве създава напрежение в пластовете на земята. Тези пластове се „плъзгат“, което води до възникване на земетресение.

Японските геофизици са установили, че големите земетресения често се появяват по време на новолуние или пълнолуние.

Учените са реконструирани амплитудата на приливни напрежения, които са настъпили няколко седмици преди земетресението с магнитуд 5.5 или по-висока степен, наблюдавани през последните двадесет години.

Независимо от факта, че авторите не са уверени, че между фазите на луната и малките трусове има връзка, те вярват, че земетресението в Индийския океан през 2004 г., в Чили през 2010 г. и на източния бряг на остров Хоншу в Япония през 2011 г., са настъпили по време на максималната амплитуда при приливните напрежения.

По-рано геофизиците са доказали, че фазите на Луната влияят на количеството валежи на земята.

Пълнолунието води до повишаване на налягането в горните слоеве на атмосферата и увеличаване на температурата в долните слоеве. Топлият въздух съдържа повече влага и води до нарастване на валежите.

Физикът и популяризаторът на науката Мартин Арчер е установил, че удар на един светлинен меч (от „Междузвездни войни“) в друг ще доведе до взрив, който мигновено ще превърне двойката дуелиращи се в пара.

Даденият вид оръжие се състои не от светлина, а от гореща плазма. По съответстваща формула на Макс Планк може да се изчисли точната им температура.

Червеният меч „предпочитан от злодеите“ работи при 726 градуса по Целзий,  а синият е около 15 пъти по-горещ.

Плазмата се задържа в определена форма на меч благодарение на мощни магнитни полета, които помагат да се балансира налягането на разширяващата се плазма.

Сблъсък на плазми с различни магнитни полета води до отделяне на огромно количество енергия.

С други думи, боя със светлинни мечовете води до изхвърляне на гореща плазма с висока скорост, а това вещество ще се превърне в пара всички живи същества, които са наблизо.

Денят бе прекрасен. Повечето хора бяха излезли, за да се насладят на топлите слънчеви лъчи.

Мартин се разхождаше важно в парка, като бе хванал баща си за ръка.

Изведнъж той вдигна глава и проследи бялата ивица появила се в небето.

– Татко виж самолет, – каза малчугана, след като беше открил черната точица, с която завършваше бялата лента.

– Много на високо лети, – каза бащата. – Навярно си го забелязал заради бялата диря, която остава след себе си.

– Защо самолетът остава в небето такава следа? – попита Мартин.

– Когато във сухия въздух на голяма височина проникне влажен от реактивния двигател на самолета, – започна да обяснява бащата, – той се превръща в ледени кристали.

Синът му го погледна неразбиращо. Момчето още не бе схванало, какво му обясняваше баща му.

– Но там има само облак, – каза Мартин. – А къде са тези ледени кристали?

– Нали си виждал облака пара, който излиза от устата ни в студен ден. Нещо подобно става и там в небето, – засмя се баща му. – Бялата пътека, която виждаш там горе е подобна на този облак. Водната пара е страничен продукт, отделящ при горенето в реактивния двигател.

– А защо не винаги се вижда такава следа след самолета? – попита Мартин.

– Това зависи от височината и състава на околната атмосфера, – каза баща му, – по-точно от температурата и налягането на парите.

– Значи така се образува този дълъг облак, – замислено каза Мартин.

– А след това се разсейва и става част от перестите облаци, – допълни бащата.