Мериам Ибрахим по-рано е била осъдена от суданския съд на смърт за това, че е приела християнството и се е омъжила за християнин. Тя е родила дете зад стените на женския федерален затвор в Северен Хартум.
Съдът е признал 27-годишната Мериам за виновна в това, че тя, която е родена в мюсюлманско семейство, е приела християнството. Жената е заявила, че няма да се преструва на мюсюлманка, за да избегне смъртното наказание.
Според решенито на съда, Мериам трябвало да получи 100 удара и да бъде обесена. Присъдата била отложена поради нейната бременост.
Съпругът на Мериам Даниел Вани е пристигнал в Судан от САЩ, за да спаси жена си. Той сам признава, че ще му бъде много трудно да убеди властите в Судан да помилват жена му.

В офиса на малка компания разговарят канадец, полякиня и българин.
Полякинята разказва:
– Моя мъж работи в голяма японска компания за самолети. Там имат едно неофициално правило. Веднъж в месеца мениджърите от по-висок клас обикалят тоалетните на предприятията. Те не оглеждат самите тоалетни, а стените им. Ако не намерят клетви и проклятия срещу някой от мениджърите на средно ниво, се прави заключение, че този мениджър не е взискателен достатъчно към подчинените и подлежи на наказание, включително и уволнение. След свършване на проверката всички надписи се заличават.
Канадецът, като чу този разказ, каза:
– Да …. искаш или не искаш, трябва да бъдеш жесток и зъл в тази ситуация…..
Българинът веднага скочил и предложил:
– Какъв е проблема?! Тези средни мениджъри трябва да ходят един път в седмицата и да пишат на стените в тоалетната гадости за себе си!
Канадецът го потупал по рамото и добавил:
– Да, точно така! Много яко го измисли!
Всички погледнаха българина с уважение.

В Мексико папагал съобщил на полицаи, че собственика му е пиян.
За това, че човекът седящ зад волана е пиян, съобщил папагал, когато полицай надникнал в колата му. Птицата крещяла:
– Той е пиян! Той е пиян!
Полицаят първоначално помислил, че заедно с шофьор в колата се намира и друг пътник. Но когато погледнал вътре видял само един зелен папагал.
Когато шофьорът бил помолен да преминат теста за съдържание на алкохол в организма, той се оказал положителен. 49-годишният Гилермо прибрали в полицейския участък, а папагала взели сътрудниците от ведомството  за надзор на животните. По-късно Гилермо заявил, че отделен от него папагала може да умре и му го върнали.
Какво наказание заплашва мъжът за каране в нетрезво състояние, не се уточнява.
Папагали от време на време се сблъскват различни престъпления. През лятото на 2013 г. във Флорида папагал предотвратил обир, като започнал да крещи по-силно от обичайното.

Няма нищо справедливо в един объркан свят, пренаселен с увредени хора. Правосъдието се опитва да е справедливо, но се проваля всеки път.

Няма нищо справедливо в милостта и прошката. Наказанието никога не възстановява справедливостта. Изповедта също не води до справедливост.

Животът не осигурява справедлива награда за правилните постъпки.

Договори, адвокати, болести, власт…., нима има справедливостост у тях?

По-добре е да изхвърлите мъртвите думи и се съсредоточете към живите, като милост, доброта и състрадание.

Може би е по-добре да спрете да се тревожите за своите права и все да обмисляте, кое  е справедиво и кое не.

Просто действайте според съвестта си, дано не е прегоряла, защото в нея е заложено да правиш добро……

Сляпата поетеса Фани Крозби е написала повече от осем хиляди песни
Изглежда тя е имала всички основания да се обиди и да бъде недоволна от своята съдба. Но когато била вече на 85 години, казала, че не съжалява за нито един миг от живота си. Тя съвсем съзнателно се е радвала на съдбата си. Така Бог можел по един единствен начин да използва оръдието Си.
Двадесет и три години тя е прекарала в Ню Йорк, в Института за слепи, първо като ученик, а след това като учител. Узнавайки, колко много хора със съкрушени сърца погиват, тя ги призовавала за спасение с голяма любов.
Без страх посещавала затворите, за да им разкрие греха на хората пред Бога и да им разкаже колко много Бог ги обича, давайки Син Си да бъде разпънат, за да спаси хората от полагащото им се наказание.
Веднъж в един затвор по време на молитва един затворник извикал:
– Не ме подминавай, Исусе!
Бог чул молитвата му, направил го ново създание и го благословил за работник на нивата Си.
Този вопъл докоснал сърцето на Фани и тя написала прекрасната песен „Не ме подминавай, Исусе, духът ми да не загине!
Страданието не е напразно. То възпитава ума ни и облагородява душата ни, дисциплинира волята ни, очиства чувствата ни, прояснява целта на живота ни, закалява и развива характера ни.