Електроните книги несъмнено имат своите плюсове и преимущества. Но нито едно устройство няма да даде същия ефект като една чудесна книга на 360° от Yusuke Oono. Така японският художник, голям любител на експериментите, нарекъл своя проект, който представлява триизмерна приказка на Снежанка, оформен като необичайна книга с миниатюри.
Ако отворим книгата на  360° ще се получат „хартиени спектакли“. Фигурките на Снежанка и седемте джуджета, на Вещицата и принца, на конете и каретите, на кралския замък, дивите животни и птиците, на къщата в гората и отровната ябълка не са нарисувани, а са изрязани с лазер. Така че приказката не само може да се чете и разкаже, но и покаже.
Говорейки за книгата, художникът казва, че обича да експериментира, в частност, да търси нови форми и методи на работа с пространството и измеренията. Тази миниатюрна книга, която може да се помести в длан, е един от опитите да се създаде триизмерен свят от двумерен. Yusuke Oono е уверен, че да се занимават с тази книга ще се хареса не само на децата, но и на възрастните. Нали приказките нямат възраст. Те привличат читателите си не само със съдържанието, но и с формата си.
Приказка за Снежанка, с лазерно изрязани страници в хартиена книга, е спечелила първа награда в категорията „фристайл“ на дизайнерския конкурс за 2012 г.

Английският писател, поет и писател Ръдиард Киплинг е известен у нас с книгата си „Книга за джунглата“. През 1907г. Киплинг получава Нобелова награда.
Но навярно не сте чували доста интересни факти за живота на този човек! Ето и някои от тях.
Своето име Ръдиард, Киплинг е получил от езерото, където родителите му са се запознали.
Политическата позиция на Киплинг е причина за изключването му от литературните кръгове. Наричали го „поет казарма“, „бард на империализма“ и „литературен хулиган“.
В пансиона за деца, където бъдещия писател е прекарал 6 години, живота му е би много суров и жесток. Киплинг заявява по-късно, че би изгорил този дом, а пепелта би поръсил със сол.
Интересното е, че Ръдиард Киплинг можел да пише само с черно мастило.

„Фотографията е най-мощното оръжие на света“ е казал фотокореспондентът  Еди Адамс. И не е сбъркал. За потвърждение можем да приведем историята свързана с тази снимка.
През 1968 г. фотографът е получил Пулитцеровска награда за снимката, на която е изобразен арестуван с белезници и офицер, стрелящ в главата му. Тази фотография окончателно е изменила отношението на американците към войната във Виетнам и е изиграла не малка роля за нейното приключване. За съжаление световната общественост видяла тази снимка първоначално без описание.
Всъщност офицерът е капитан  от  „воини на отмъщение“ на чиято съвест лежат стотици смъртни случаи на цивилни граждани.
Както се изяснило по-късно, на офицера от снимката е лепнато клеймо на жесток убиец, което е унищожило целият му по нататъшен живот. Защото му отказвали да го лекуват в болницата, не му давали да работи, а дома и ресторантът му, който се опитал да открие, постоянно е атакуван от вандали.

Когато се връчва награда и не просто награда, а Нобелова награда, прието е да се благодари с реч или изказване.
Такава награда ще бъде скоро връчена на поетът Тумас Йост Транстремер.
Осемдесетгодишният Тумас е жива легенда. За този велик шведски поет казват, че ‘неговите кратки, полупрозрачни образи дават един актуален поглед към действителността.“ След такава характеристика ще искате да знаете какво е толкова особено в стиховете му.
Тумас не е само поет, но и пианист, човек с необичайно силна воля. Преди 20 години е прекарал инсулт и е загубил способността си да се движи.
На церемонията при награждаването той ще бъде в инвалидна количка, но въпреки това, ще благодари за наградата, като…“свири“ на пиано. Именно така „разговаря“ със света великият поет и пианист днес.
Преди да заболее Тумас поразявал с умението си да свири на пиано. Сега се справя много по-трудно със инструмента, тъй като дясната му ръка е обездвижена. Въпреки това шведските музиканти са му дошли на помощ, като са приспособили редица музикални произведения да се свирят само с лява ръка.

Веднъж в един град въвели нова атракция.
В басейн пълен с вода, пуснали гладна акула и обявили: „Който преплува басейна ще получи награда от един милион долара.“.
Имало много хора, но никой не искал да рискува.
Изведнъж един мъж скочил в басейна и започнал бързо да гребе. Само за миг се оказал от другата страна и изскочил бързо от басейна.
Събрали се репортери. Преди да му връчат наградата, те започнали да му задават въпроси.
– Наградата ще почака, – казал героят, – първо искам да разбия мутрата на този, който ме бутна.