„Фотографията е най-мощното оръжие на света“ е казал фотокореспондентът  Еди Адамс. И не е сбъркал. За потвърждение можем да приведем историята свързана с тази снимка.
През 1968 г. фотографът е получил Пулитцеровска награда за снимката, на която е изобразен арестуван с белезници и офицер, стрелящ в главата му. Тази фотография окончателно е изменила отношението на американците към войната във Виетнам и е изиграла не малка роля за нейното приключване. За съжаление световната общественост видяла тази снимка първоначално без описание.
Всъщност офицерът е капитан  от  „воини на отмъщение“ на чиято съвест лежат стотици смъртни случаи на цивилни граждани.
Както се изяснило по-късно, на офицера от снимката е лепнато клеймо на жесток убиец, което е унищожило целият му по нататъшен живот. Защото му отказвали да го лекуват в болницата, не му давали да работи, а дома и ресторантът му, който се опитал да открие, постоянно е атакуван от вандали.

Когато се връчва награда и не просто награда, а Нобелова награда, прието е да се благодари с реч или изказване.
Такава награда ще бъде скоро връчена на поетът Тумас Йост Транстремер.
Осемдесетгодишният Тумас е жива легенда. За този велик шведски поет казват, че ‘неговите кратки, полупрозрачни образи дават един актуален поглед към действителността.“ След такава характеристика ще искате да знаете какво е толкова особено в стиховете му.
Тумас не е само поет, но и пианист, човек с необичайно силна воля. Преди 20 години е прекарал инсулт и е загубил способността си да се движи.
На церемонията при награждаването той ще бъде в инвалидна количка, но въпреки това, ще благодари за наградата, като…“свири“ на пиано. Именно така „разговаря“ със света великият поет и пианист днес.
Преди да заболее Тумас поразявал с умението си да свири на пиано. Сега се справя много по-трудно със инструмента, тъй като дясната му ръка е обездвижена. Въпреки това шведските музиканти са му дошли на помощ, като са приспособили редица музикални произведения да се свирят само с лява ръка.

Веднъж в един град въвели нова атракция.
В басейн пълен с вода, пуснали гладна акула и обявили: „Който преплува басейна ще получи награда от един милион долара.“.
Имало много хора, но никой не искал да рискува.
Изведнъж един мъж скочил в басейна и започнал бързо да гребе. Само за миг се оказал от другата страна и изскочил бързо от басейна.
Събрали се репортери. Преди да му връчат наградата, те започнали да му задават въпроси.
– Наградата ще почака, – казал героят, – първо искам да разбия мутрата на този, който ме бутна.

Американски етолози провели експеримент с група шимпанзета. Те трябвало да извършват някаква дейност и за нея да получават съответна награда.

Работата им се състояла в това, да дърпат лост със сила 8 паунда. За тях това бил неприятен труд. За всяко натискане на лостта маймуната получавала чепка грозде.

След като шимпанзетата схванали простото правило „работа – награда“, веднага бил въведен междинен елемент за усвояване на заработеното. Така всяка маймуна започнала да получава жетони с различни цветове. За бял жетон можели вземат чепка грозде, за синия две, за червения чаша газирана вода……

Скоро след това групата на маймуните се разслоила. Появили се такива типове, както и в човешкото общество. Имало работохолици, безделници, гангстери и такива, които само събират жетони.

Една маймуна успяла за 10 минути да задвижи лоста 185 пъти, вероятно е искала много да заработи. Някои от тях се отказали от работата и решили да заграбят спечеленото от другите. Интересното е, че в експеримента се проявили черти, които явно преди не са се забелязвали, като алчност, жестокост, ярост, подозрителност.

В хода на изследване на икономическото поведение на маймуните, били им дадени сребърни дискове с дупка в средата. След известно време животните разбрали, че срещу тези дискове могат да получат храна. Така за определен брой от тях те получавали предпочитаната от тях храна. Когато цената на ябълките паднала, някои от маймуните решили да закупи повече ябълки, въпреки че за повечето от тях това било нежелана стока. Типично поведение на хора в голям магазин, където се предлагали стоки с намалени цени.

Било забелязано, че някои от маймуните пестят и не харчат изработеното. Когато едно по-възрастно шимпанзе предложило на по-млада самка, тя отказала, но когато й дал два от дисковете с дупка в средата , тя се съгласила.

Иди после се съмнявай, че трудът не е превърнал маймуната в човек. А мързела обратното ли е направил?

Всеки знае, че клавиатурата, парите и дръжката на вратата са едни от най-мръсните неща. Върху тях постоянно живеят размножаващи се микроби.
Ако клавиатурата може да се забърше със дезинфекционен разтвор, парите в наличност да използваме по-рядко, то не винаги можем да носим гумени ръкавици, за да отворим поредната врата.
На обществени места дръжките на вратите могат да се изтриват най-малко веднъж. Но това достатъчно ли е?
Дизайнера Чой Боми е решил, че дръжката на вратата трябва да бъде самоочистваща се. Тази идея за разлика от много други има огромна практическа стойност, за това е отличена и с наградата Red Dot Design Concept.
Принципа е много прост. Когато ръчката не се използва се включва автоматично ултравиолетова лампа, която убива микробите и бактериите. Когато се докоснат до дръжката, лампата се изключва.
Надявам се тези дръжки за врати да се появят и у нас.