Болшинството от електрическите чайници губят известно количество енергия.
Например, за да направи чаша чай, се затопля по-голямо количество енергия, т.е. забележима част от електроенергията се изразходва напразно. Според авторите на днешната идея за „бездействена“ енергия, ако се събере излишната енергия за загряване на чайниците дневно, тя ще бъде достатъчна за всички улични лампи, в един по-голям град, за една нощ.
За разрешаването на проблема дизайнерите Нилс Чуди и Жасмина Грейс от Холандия са разработили индукционен нагревател MIITO.
Основната задача на устройството е да се променят навиците на хората и да се насърчат да имат по-икономично и внимателно отношение към енергията.
MIITO се състои от индукционна основа и нагревателен елемент. Върху основата се поставя съд с произволен размер, пълен с течност. Системата се активира автоматично и започва да загрява съдържанието. Автоматично се разпознава, когато течността е завряла и влиза в режим на готовност. След което потребителят взима течността и изключва MIITO.
Освен очевидните спестявания на енергия MIITO има няколко очевидни предимства – лесно обгрижване, без да се достига до изкипяване и тиха работа.

Не става дума за ограничаване правата на мъжете, а за система от навици, която мотивира еднаквото поведение при еднакви обстоятелства, т.е. за изграден стереотип.
Но това все пак е шега.
Е, поне така се надявам.
Как мъжете сортират дрехите за пране?
Обикновено на две купчини:
– мръсно;
– мръсно, но може още да се носи.

Хората около вас не знаят какво се върти в главата ви. Те не виждат вашите мисли, емоции, мечти или мотивите на вашите действия. Така те не виждат и вашата вяра в Христос.
За тях е достъпно само тяло ви. По външния ви вид, те оценяват това, което се случва вътре във вас. Намръщеният поглед свидетелства за недоволство. Усмивката говори за благодарност и добро настроение. Свитите юмруци показват враждебност и гняв.
Сега разбирате защо апостол Павел ни призовава да представяме телата си в жива жертва? Ето и отговорът. Това, което се случва с тялото ни, показва на окръжавщите, какви сме ние в действителност.
Ние можем много да говорим за християнската си вяра, но ако тялото ни свидетелствува противното, хората имат пълно право да се усъмнят в нашите думи.
Дрехи, думи, навици с всичко това трябва да прославяме Христос.
Ние трябва  да бъдем „…безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение…“.
От поведението на твоето тяло вижда ли се твоята вяра в Христос?

При сканиране на мозъка на деца, подложени на стрес в ранна детска възраст, учените забелязали, че някои области на мозъка, имат обемът по-малък, отколкото при нормално дете.
Известно количество стрес има в живота на човека при всяка възраст. Чрез стреса човек се обучава да избягва опасни и неприятни ситуации, изменя поведението си и променя навиците си към по-добро.
Въпреки това, постоянния хроничен стрес свързан с бедност, недостатъчно внимание или насилие, може да остави негативни следи до края на живота.
Екип от учени от Университета на Уисконсин в Медисън е успял да докаже, че стресовите фактори в ранна детска възраст необратимо променят развиващия се мозък на детето, особено засягащи области, свързани с обучението, паметта и емоционалното поведение.
Такива промени могат в бъдеще да имат отрицателно въздействие върху поведението, здравето и дори избора на любим човек.
До сега не е изяснено, защо събития ставащи в две-, три- или четиригодишна възраст, влияят на личността и поведението на човека до края на живота му.
Трябва да обръщаме внимание на това, в какви условия растат децата ни, защото ние формираме личности, които израстват от тях.

В основата на всеки мит за екологията лежи някакво заблуждение. То се усилва с желанието, изгодно да се манипулира потреблението на човека.
Екологичните митове пораждат такива привичка у човека, че простите неща той обяснява сложно, опирайки се на личния си опит и мнението на околните.
Реалните екосистеми не са устроени много сложно, въпреки че на пръв поглед не изглежда така.
Еднозначни отговори за разрешаване на екологичните въпроси няма и не може да има.
За това е необходимо да се изучават дълбоко и детайлно екологическите процеси и заплахите от друга страна.
Необходимо е да се оформи съзнание и навици за опазване и защита на околната среда още в най-ранна детска възраст.
Едва тогава митовете за екологията ще отстъпят място на загрижеността за опазване на нашата планета.