Както вероятно знаете, в Израел няма достатъчно вода. Но в средата на тази засуха се откроява известното свежо езеро – Галилейското.

През дългото горещо лято прохладната синя вода на това езеро е любимо място за къпане за всички израелци.

На иврит това езеро има друго наименование, чиито звуци лекуват.

Всяко лято изнервящата топлина кара много израелци да се къпят в освежаващата вода на Галилейското езеро.

На иврит името на Галилейско езеро е Ям Кинерет יָם-כִּנֶּרֶת. Това название произхожда думата на иврит за лира – кинор.

Това е музикален инструмент подобен на арфа. Неговите десет струни са опънати в овална рамка

Овалната форма на езерото напомня тази на кинора, а свежия вятър край бреговете наподобява на звуците издавани от този инструмент.

Така се е родило името Кинерет.

Във времената на Библията най-известният свирач на лира в земята Израел е бил цар Дейвид. С очарователните си мелодии той успокоил нервите на враждебния цар Саул.

Зимата скоро ще дойде, а есента няма да е по-топла, за това е необходимо да помислим как да не губим от топлината в домовете си.

Прозорците са най-уязвимите места в един дом. От херметизация се нуждая не само дървените рамки на прозорците, но и пластмасовите, особено тези, които са служили в продължение на много години.

Когато използваме парафинови свещи, за да запазим топлината в домовете си, съвсем няма да ги палим, а ще ги сложим на прозорците по следния начин.

Парафина се разтопява и се слага в шприц, който запълва с тази течност всички пукнатини на прозорците.
Парафинът запълва цялото свободно пространство и бързо се втвърдява в цепнатините и пролуките.

Този метод е подходящ за онези прозорци, които не се планират, да се отварят през зимата.

Предстоеше плаване. Морето бе тихо и предвещаваше спокойно и без проблемно пътуване по морската шир.

На един от корабите служеше екипаж, който се славеше със своята точност и акуратност, като се започне от офицерите и се стигне до последния моряк.

Сред тях бе и Петър Захариев, който преди две години бе завършил военноморско училище в родния си град. Той бе преживял нещастие и големи загуби преди Бог да го срещне.

Сега, когато бе предал сърцето си на Господа, той бе станал благочестив християнин, но другите моряци, често му се присмиваха и го подиграваха заради това, в което вярва.

Но той винаги успяваше да им отговори кротко и смирено. Отговорите му бяха уместни и точно на място. Другите недоумяваха, от къде черпи тази мъдрост?! Но въпреки всичко продължаваха със закачките си.

Веднъж Петър седеше на палубата и четеше Библията си. Наблизо до него стоеше офицер, който с бинокъл се взираше в безпределните водни пространства.

– Знаеш ли какво искам да видя? – попита той Петър.

– От къде мога да знам? – повдигна рамене Захариев.

– Бих искал да видя този Бог, за Когото ти проповядваш, – каза офицерът.

– Напразно се напрягате и измъчвате, – каза Петър. – Бог е Дух. В тази работа и най-силният телескоп е безсилен. Защото само чистите по сърце могат да видят Бога.

– Тогава какво трябва да направя? – заинтересува се офицерът.

Последва дълъг разговор между двамата мъже, след което офицерът предаде сърцето си на Господа.

Във втория по големина град на Зимбабве се случи нещо много интересно.

Член от едно семейство, което живееше в града донесе куфар в полицейското управление. Човекът каза:

– Неизвестното същество в този куфар принадлежи на наемателят.

А след това побърза да си отиде.

Полицаите веднага наобиколиха донесеният предмет.

– Какво ли има вътре? – попита един от тях.

– Надявам се това същество да не е извънземно, – добави друг.

– Нали казаха, че съществото принадлежало на наемателят, следователно, този човек не се е върнал да си вземе куфара, – разсъждаваше един от полицаите на глас.

– Когато слушах този изплашен човек, който донесе този странен куфар, си мислех, че това, което е затворено вътре, е навярно не много приятно за гледане.

– От къде ти дойде на ум? – засмя се трети.

– Не видя ли колко бързо се изнесе през вратата?!

– Хайде да погледнем, – каза най-смелият от тях. – Нека да видим какво толкова го е изплашило.

Щом полицаите отвориха ключалките, едно грозно създание изскочи от напълнена с кръв бутилка.

Неочакваният вид на чудовището, предизвика истерични викове от страна на „смелите “ полицай. Мъжете стреснати от видяното, започнаха да скачат от прозорците, защото не всички можеха, в създалата се паника, да минат през вратата.

Само за половин минута мястото около странното същество бе опразнено.

Останалите им колеги, които не бяха в стаята, когато чуха виковете, хукнаха да видят какво става.

– Защо викахте? – един от дошлите на помощ, спря току що скочилия през прозореца.

Човекът бе пребледнял, а думите му бяха объркане.

Мъжете, които бяха присъствали при отварянето на куфара, описваха странното същество по различен начин.

– Прилича на змия с глава на куче ….

– Беше покрито с гъста  козина….

– Много огромно и озъбено….

Но всички присъстващи на инцидента бяха единодушни в едно:

– Това същество отвратително вонеше.

Когато случая се разчу, в полицейския участък дойде лечител. Той успя да хване „гоблина“ и го изгори.

На всички им олекна. Но спомените на преживелите ужаса, не им даваше спокойствие цяла седмица.

Ако сте се издигнали над тълпата, не очаквайте от нея възхищение.

Тя няма да е съгласна с вашето откъсване и съвсем няма да се радва за това, което сте направили.

Първоначално тя ще започне да хвърля камъни по вас, за да паднете на нейното ниво и повече да не се издигате нагоре.

След това ще ви очерни, злословейки, че това място, тези криле и дори небето, сте си ги купили.

Тогава тя ще ви забрави и ще премахне мислите за вас от главата си, за да не може вашият полет да ѝ попречи да пълзи.

Навярно ще се почувствате наранени.

Но след това ще обикнеш небето и шумът на вашите криле ще замести ръкоплясканията на тълпата.

Да се откъснеш от другите е трудно, те никога няма да ви го простят.

Най-добре оставете тълпата с нейната къса памет, вместо да предадете своята душа, крилете си и небето.