Бабата добродушно поглежда внука си и му казва грижовно:
– Иди да ядеш! Яденето е на масата.
– Ей сега, ….., отивам, бабо,….. – момчето с нежелание поглежда към баба си.
– Иди, – казва възрастната жена, – ще изстине, а после не е така вкусно…..
Внукът недоволен от това, че са му нарушили заниманието, става ядосано и отива в кухнята.
Бабата веднага скача на мястото му пред компютъра и радостно си мърмори под носа:
– Хвана се , глупчо!

Байкал не е просто невероятно красиво място, но също така и природно чудо на нашата планета.
Езерото е най-голямото на планетата. То съдържа 20% от цялата прясна вода.
Това е най-старото в света.
Разходката по леда на Байкал през пролетта е интересно и вълнуващо преживяване.
Гледайки ледените простори започваш да разбираш, че си попаднал в истинска приказка.

Един проповедник говорел за ада. Хората умълчани слушали какво ги очаква на това място. Говорещият със специален акцент произнесъл думите „скърцане със зъби“, за да предизвика по-силен ефекта и да повлияе на тези, които още не са спасени или повярвали, но с единия си крак са в света.
Една жена не издържала и се обадила от мястото си:
– Но аз нямам зъби!
– Няма значение, – казал проповедникът, – там ще ви дадат ….

Алфред Вандербилт беше аристократ, спортист и приказно богат човек.
През 1915 г. той направи бизнес пътуване на борда на лайнера “ Лузитания „. Когато корабът бил торпилиран от германска подводница, той започнал бързо да потъва.
Вандербилт бързо се ориентирал и активно участвал в спасителната операция. Помагал на пътниците да вземат своите места в спасителните лодки, слагал им спасителни жилетки.
Собствената си спасителна жилетка Алфред, оставайки джентълмен до края, дал на една непозната жена с бебе. Няколко пъти се отказал да седне в спасителната лодка, отстъпвайки мястото си на други. Освен това той самият не можел да плува.
В тази история има още един удивителен детайл. Три години по-рано, през 1912 г. Вандербилт правел сметка да се върне в Щатите на печално знаменития „Титаник“, но премислил буквално в последната минута.

Всеки от нас живее в някакво обкръжение и иска независимо от това къде живее, пред дома му да е чисто и красиво, да има красиви зелени площи с цветя, пясък на площадка, където да играят децата.
Но в света от година на година масово се увеличават броя на автомобилите. Така всяко възможно място става за паркинг.
Благодарение на този факт започват да се усвояват нови територии, като тревни площи, трутуари и детски площадки.
Колите са доста тежки, те превръщат всяка зеленина в дупки и коловози. От транспортираните автомобили навсякъде се разнася кал и всичко заприличва на обор, само дето малко тор не му достига.
Някои автолюбители паркират на места, които никага не са били предназначени за това, съобразявайки се само с грубата си и брутална природа.
Дворът може да е празен, но специално това място им харесва, то им е по-удобно за паркиране.
Някои успяват да си оградят собствени места с колчета и какво ли не.
Войната между живеещите  в домовете и автомобилистите за всяка педя земя, едва ли ще свърши някога. Автомобилистите се защитават с това, че не достигат места за паркиране. Тях не ги плашат нито приказки, нито глоби. Понякога се стига до сериозен сблъсък, водещ до трагични последствия.