В австралийския град Кернс пет метрова змия е била намерена мъртва в близост до една къща.
Пристигналите сътрудници от службата по зоокнтрол установили, че влечугото е умряло, след като се е ухапало само.
Специалист първоначално предположили, че змията е получила някаква травмая, а след това се опита да се ухапе на поразеното мястото.
Въпреки това, по-късно тялото на змията е бил откарано в ветеринарната клиника, за да се разбере от какво е настъпила смъртта.
В хода на изследванията зоомедиците не могли да намерят някакви повреждания, с изключение на оток в зоната около ухапването.
Кафявата бойга е от семейството на смокообразните. Среща се на Соломоновите острови в Източна Индонезия, в Нова Гвинея, Източна и Северна Австралия. Тези змии обикновено живеят по дърветата и храстите, и водят нощен начин на живот. Хранят се с гущери, птици и дребни бозайници.
Отровата на кавявата бойги не е опасна. Отровните зъби са малки и се намират от зад. Те имат външен канал. Отровата се вкарва чрез предъвкване.

Манга кафенетата в Япония е познато и популярно явление. Тук в Германия за това доскоро не са чували изобщо. През юли, кореняк японец и  дюселдорфец Tatsuhiro Mizutani е открил първото Автентично манга кафене в Германия.
Стените отдолу до горе са покрити с манга. В менюто фигурира традиционата японска супа Miso, къри, кафе и безалкохолни напитки. И дори плащането е традиционно японско, то не е за храна и мястото в заведението, а за времето, прекарано там.
На пода има килим от флокати – еднородна фина вълна от Австралийска мериносова овца. На големия екран се излъчват японски канали.
На ден заведението се посещава от около 30 души, две трети, от които са германци. Рекорд за време прекарано в кафето, от 9 часа, държат все още японцец.
Манга кафето не е евтино удоволствие. Един час струва, в зависимост от комфорта 6-8 долара. Но тарифата намалява с броя на часовете. Така целия ден може да струва 25-35 долара.
Ежемесечно издателство пуска 20 нови манги. Ако те не са се появили в манга кафето, означава, че още не са ги пуснали.

Съвременият интериор е много взискателен към мебелите. Желателно е те да са функционални, компактни и оригинални.
Ще ви представя няколко стола, които отговарят на тези критерии. Те се носят удобно в чанта и пестят място в къщата.
Стол скрит в пода
Един от множеството оригинални столове е този прибиращ се в пода.
Тези шезлонги са удобни за ползване на верандата.
Столове събиращи се в маса
Навярно бихте оценили добре столове и маса, които се събират в едно. За да се пести място в стаята е много добре ако столовете могат да се пъхнат някъде. Този модел на маса с четири стола напълно ще удовлетвори това изискване, особено ако става въпрос за малко помещение.
Филцови шезлонги
Този вид столове са подходящи за отворено пространство, на верандата или голям апартамент. Геометрична модел е готов всеки момент да се превърне в шезлонг, където можете да се дремне.

Знаете ли кой може да скочи на разстояние няколко пъти по-дълго от тялото си, без да се използват мускулите си?
Това го могат само паяците скачачи.
За разлика от скакалците, паяците извършват това без да употребяват мускулната сила на краката си.
Те използват принципите на хидравликата и се отласкват от повърхността, благодарение на резкия приток на телесни течности по краката си.
Скоковете на тези паяци не са случайни. Те се подсигуряват чрез специална нишка прикрепена към мястото, от където скачат. Ако скока е несполучлив, паякът се връща обратно по нишката.

Тя продължи да върви като се вглеждаше в тревата. Край нея крачеше юноша доста източил се за годините си. Отдавна не бяха се разхождали заедно.

– Знаеш ли, след като се омъжих за баща ти, исках да имам дете. Но минаха три години, а аз още не можех да забременея. Много хора мислеха, че проблема е в мен и аз смятах, че е така.

Въздъхна и погледна вече порастналия си син.

– Не можех да си представя живота си без деца.

Болката, която беше изпитвала тогава се изписа на лицето ѝ. Приближи до едно дърво и затърси нещо по кората му. Засмя се и каза:

– Беше една нощ и аз не можех да заспя ….

Когато отдръпна ръката си от дървото, младежът се вгледа внимателно. Той забеляза букви, които едва се четяха: „МОЛЯ..“

– Не само децата обичат да дълбаят, – усмихна се тя.

– Какво е това? – попита синът.

– Молитва.

– За дете? – очите на юношата се уголемиха.

Тя кимна и прибави плахо:

– Дърветата по цял ден гледат към Бога.

Синът смръщи вежди.

– Знам, че това беше глупаво, но ……

Тя отново докосна дървото, погали го с длян върху издълбаното място и се обърна към сина си:

– Сега знаеш колко много са желани децата, а те често забравят това. Мислят си, че са бреме, а не сбъднато щастие.

Той приближи до нея и я прегърна.