Заедно с приятелките си Мариана се записа в курса по танци. След записването групичката отседна в една сладкарница.

И тогава започна доста оживен разговор.

– Какви са ролите в танца? – попита Лили.

– Мъжът води,а жената го следва, – отговори бързо Мариела.

– Израснала съм в семейство, в което майка ми, баба ми, лелите ми и всички братовчедки твърдят едно и също нещо: „Жената не бива да позволява на мъжа да доминира, – отчете вирнала нос Станислава.

– Да но в танците става въпрос за водене, а не за доминиране, – обърна внимание Силва.

– В танца ролята на мъжът е да насърчи жената да разкрие своята красота, елегантност и грация, – подчерта Божана.

– Той проучва обстановката, определя курса  и води дамата, като нежно притиска ръка към гърба ѝ, – уточни Виолета.

– Спомням си за Венци, – каза смеейки Станислава, – когато веднъж танцувах с него. Той не водеше убедително и през цялото време се страхувах, че ще се блъснем в нещо.

– Когато партньорът е уверен и води в танца, като предпазва партньорката си от грешни стъпки, танцът е истинско удоволствие, – обясни Мариела.

– Не сте ли забелязали, че Бог ни води по подобен начин? – възкликна Мариана.

– Така е, – веднага се съгласи Лили. – Ние сме сътворени по Негов образ и когато се отпуснем, и следваме Неговото водителство…..

Виолета довърши :

– Започваме да отразяваме Божията милост и любов в този свят, изпълнен със страх и хаос.

Момичетата бяха доста въодушевени от разсъжденията, оставаше само да удавят своите емоции в чашите с газирано питие.

Вера Петровна Марецкая се препичала на южния плаж. Тя го правела по странен начин.

На женския плаж, където жените сваляли дори и банските си, известната актриса лежала на диван по рокля, представяйки на слънцето само ръцете, краката и лицето си.

Покрай нея минала жената на поета Дудин и ѝ казала:

– Какво правиш, Верочка? Всички са голи, а вие как …

– Аз, скъпа, – въздъхнала Марецкая, – се препичам за моите зрители. Те ме обичат. Аз ще изляза на сцената и хиляди хора ще ахнат заради моето загоряло лице, ръце и крака …. А кой ще види моето изпечено тяло, с изключение на мъжа ми още пет-шест човека. Струва ли си толкова да се старая?

Беше полунощ. Иван се въртеше неспокойно в леглото си. Явно сънуваше някакъв кошмар. Жена му постави ръка на челото му и тихо каза:

– Ваньо, събуди се!

Спящият мъж трепна и уплашен отвори очи.

– Сънуваш някакъв кошмар, – опита се да го успокои Даниела.

Когато дойде на себе си, Иван каза вече по-спокойно на жена си:

– За втори път сънувам едно и също нещо, – той млъкна, а в очите му се изписа ужас.

– Какво сънува? – попита Даниела.

– Карах автомобила ни в двупосочна улица и изведнъж от отсрещната лента една кола се насочва към мен.

– Пак си прекалил с екшъните, – усмихна се Даниела.

– Когато се огледах, – продължи Иван, без да обърне внимание на забележката на съпругата си, – забелязах, че този, който кара в неправилната лента съм аз.

Даниела повдигна изненадано рамене.

– Това не е обикновен сън, – каза Иван. – Спомням си, че когато шофирах в Англия, макар да знаех, че колите се движат в дясната лента, аз се обърках. Тогава приближих към една колона на светофара, видях, че пред мен е пълно с коли. Веднага разбрах грешката си и веднага обърнах.

– Но каква връзка има това със съня ти? – попита жена му.

Иван наведе глава и се замисли сериозно, изведнъж трепна и каза:

– Разбрах смисъла на съня си, – въздъхна дълбоко Иван.- Знаеш ли в колко много моменти от живота си, съм изразявал неверие? Просто Бог иска да се върна в правия път и да вървя в правилната посока.

– Вярно е, че в последно време отделяш повече време на бизнеса си и рядко се включваш в инициативите на домашната ни група, – каза Даниела.

– Трябва да вляза в правилната лента. Необходимо е да разсъждавам повече върху Словото, това ще ме приближи към Бога.

–

Имах куче, което много се страхуваше от непознати, Всеки път, когато го водех на преглед при ветеринара, се налагаше да му слагам намордник, за да не ухапе лекаря.

Исками се понякога някой на мен да ми сложи намордник. Например, когато се скарах на възрастен мъж, че коментира с много силен глас  и пречи на околните да гледат постановката.

Какво казва псалмистът?

„Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си.“

Щом той може да въздържа устата си, защо да не мога и аз?

Понякога дори да успея да замълча, емоциите бушуват в мен. Но това не трябва да е така.

Праведният живот изисква близки взаимоотношения с Бога.

Започнах да се моля на Господа да ми помогне да се въздържам от лоши думи. Когато съм раздразнена, Го моля да ме успокои и да ми даде сила да се контролирам.

Все още правя грешки и искам прошка от Бога. Вярвам, че следващия път ще се справя по-добре с гнева.

Само Божията любов може да промени гневните  ни думи, за да служим за благословение.

Нека думите ни бъдат добри и да принасят добър плод.

Отново бе неделя. Васко, както винаги караше жена си на църква и обикновено предлагаше на семейство Григорови да ги закара и тях.  Те бяха по-млада двойка. С тях в неделя идваше и деветгодишния им син Мартин.

Когато отиваха до църквата, Васко оставаше вън и там чакаше края на богослужението, след което връщаше всички по домовете.

Днес Мартин се загледа във Васко и го попита:

– Чичо Васко как можеш да седиш тук в колата и да слушаш музика, докато трае богослужението?

Какво можеше да му отговори мъжът? Той не беше християнин, какво да прави в църквата?

– Ако влезеш в църквата, вместо да стоиш от вън, – настоя Мартин, – ще чуеш добра музика и още по-добро слово.

Васко го погледна изненадано, а момчето продължи:

– Какво като влезеш? Никой няма да те накара насила да станеш християнин, ако не искаш.

„Ние възрастните трябва да се поучим от децата, – каза си бащата на Мартин. – Колко много пъти ми се е искало да поканя Васко да влезе на богослужението, но се страхувах, да не се почувства по принуда да направи това. Хубавото е, че деветгодишният ми син не страда от такива скрупули“.

Мартин не само покани Васко на богослужението, но седна до него и започна да му обяснява какво се случва.

Какъв посланик на Христос си ти? Дали поредната възможност, пропиляваме заради страховете си?