В Япония и Южна Корея на 14 февруари празнуват празник различен от този, които се отбелязва в западните страни.
На този ден само жените правят подаръци на мъжете, в повечето случаи това е шоколад.
През 1980 г. асоциацията на сладкарите в Япония успешно стартирала нов празник на 14 март, така наречения „Бял ден“, когато жените очакват подаръци от мъжете, които трябва да са по-цени от получените предния месец.
В допълнение към тази дата корейците измислили „Черен ден“ – 14 април, когато никой на никого не подарява подарък, но хората отиват на ресторант и ядат черна юфка в знак на траур за самотата си.

От тях сме взели да не правим всичко симетрично, а различно, но в огледален образ. Благодарение на това нововъведение в магазините, търгуващи с определена стока няма опасност от кражби.   От тази стока на рафтовете се поставя само по единият елемент в нея. Върху нея се оказва голямо налягане. Каква е тази стока?
Помисли внимателно, напрегни си мозъка и намери верния отговор!
Отговор: иквубо
Коментар: Древните гърци първи са започнали да правят обувките различни, за десен и ляв крак. В магазините, можете да вземете обувка да я огледате и да я премерите, без някой да се страхува, че можете да я отмъкнете. Тъй като на щанда е изложена само едната, а другата се доставя от склада при поискване.
Обувките изпитват голяма налягане и натиск. Не напразно казват за по-слабохарактерни мъже, че са „под чехъл“.

Много мъже предпочитат определен одеколон и в това няма нищо лошо. Нима не е хубаво мъжът до теб да мирише на нещо приятно?
Всеки мъж използващ одеколон го поставя на определено място, което е забранено за пипане, особено за децата. Но те винаги се врат там, където най-малко очакваш и се сещат за забраните, когато вече са направили белята.
Веднъж Пепи си играел със съседското момче и „без да иска, случайно“ разлял „божествената течност“ на баща си.
Ами сега какво ще прави, няма лесно да му се размине!
Изплашеното момче добавило малко вода и зелена боя в шишенцето, за да не се забележи, че одеколона е загубил цвета си и го оставило на мястото.
На сутринта баща му станал рано, той не искал никого да буди и за това се приготвил за работа без да включи лампата.
Облякъл се, умил се, налял малко от одеколона в ръката си и доволно го размазал по лицето си. Доволен от живота и аромата на одеколона бащата тръгнал на работа.
След 10 минути целия дом бил на крак…..
В този ден един мъж със зелено лице си останал в къщи.

Мина Кешвар Камаль е била само на 20 години, когато през 1977 г. се е организирало първото движение за правата на жените в Афганистан.

Като студентка в Кабул, тя е била основно лице от организацията, която действала срещу съветската окупация в Афганистан и репресиите на фундаменталистите.

Мина е майка на три деца. Помогнала е да се отворят училища и болници за жените-бежанци в Афганистан и Пакистан.

През 1987 г. Мина била убита в Куета, Пакистан. Двама афганистански мъже през 2002 г. били обесени заради убийството й. Много заявяват, че убийството е свързано с организацията по разузнаването и сигурността в Афганистан.

Организацията създадена от нея все още работи в Афганистан и Пакистан. Тя помага на бежанците – жени и деца, а също така се застъпва и за правата им.

Жорж Санд е псевдоним на Армандин Орор Люсил Дюпен, по мъж Дюдеван.

Тя е френска писателка от 19 век. Героините на романите й са силни независими от мъжете жени. Описвала ги е с мъжки имена.

Първоначално Орор е писала своите съчинения заедно със своя любовник Жюлес Сандоз, В съавторство със него е създала „Комисар“, „Роза и Бланш“. По-късно писателката е написала романа „Индиана’ под, който Сандоз не пожелал да се подпише.

От този момент Орор избира мъжки псевдоним, вземайки за фамилия Санд и име Жорж. От тогава в литературните кръгове Орор Дюдеван наричали именно така Жорж Санд.

Тя не само приела мъжки псевдоним, но и започнала да се появява в обществото с мъжки дрехи. Разводът й през 1835 г. и свободното й поведение допринасли за нейния, донякъде скандален за епохата облик.