Работният ден беше свършил. Жените свършили с едно друго в къщите се хукваха към пейката, както някои подигравателно я наричаха „клюкарката“, защото на нея жените споделяха това, което са видели и чули през деня.

Обикновено мъжете отсядаха на чашка в местната кръчма. Мрачни, небръснати, с мътен поглед вперен в чашата, мъчеха да удавят в алкохола болката и мъката си.

Това е ежедневието на повечето села днес.

Та да се върнем на „клюкарката“.  Тук жените споделяха и търсена утеха една от друга. Те не просто „обменяха новини“, а търсеха отговори на въпроси, които ги измъчваха и притискаха в ежедневието.

Дечка беше едра жена, вечно усмихната. Тя не можеше да се удържи на едно място и винаги започваше първа:

– Чухте ли за Мичето? Мъжът ѝ нещо се скарал със сина им, а дъртият да вземе ножа и да го убие. Младо момче, още на живота не се е порадвало. Ами тя, вие и стене, но седи при Рангел. Бог да го убие!

– Какво да прави, къде да отиде? – каза примирено Гаца и въздъхна дълбоко.

Петрана бе буйна, не прощаваше на никой, каквото бе ѝ на сърцето, това ѝ беше и на устата.

– Що не земе Бог да ги затрие такива? А кара слабите и немощните да страдат. Виж Рангел, мъж като върлина, но като се напие, всички са му криви. Сигурно си е попийнал яко, щом е заклал момчето.

Жените на пейката се умълчаха, всяка от тях имаше не малко проблеми в дома си, но тази новина ги бе разтърсила жестоко.

Баба Стойна, най-възрастната жена в махалата, седеше на края на пейката. Обикновено само слушаше какво си говорят жените. Тя разбираше болките и мъките им много добре. Самата тя бе преминала през огън и вода. Загубила бе мъжа си, двамата си сина, а сега и един от внуците си.

– Няма ли Бог да накаже тези изверги и непрокопсаници? – задави се в сълзи Веска, комшийката на Рангел.

Баба Стойна вдигна глава, прибра разпилелите се бели кичури под черната забрадка и с мекия си и топъл глас каза:

– Нашите мъже са жестоки и не мислят за последиците от действията си, но Бог ги обича и тях, и им дава още един шанс да се поправят.  Мислите ли, че на Рангел му е леко сега, след като е дошъл на себе си?

– Но кака Миче, защо трябва да тегли? – прекъсна я Тодора.

– Бог и нея обича, – каза баба Стойна. – За това и на нея, и на нас ни дава сили да издържим, преминавайки през всичката тая мъка и болка.

Мракът пълзеше и потапяше всичко наоколо в тъмнина но в душите на жените бе светло и спокойно, защото те знаеха, че не са сами и има на кого да се облегнат.

Строителен обект. Множество мъже заети с „важната“ си работа съвсем не обръщат внимание на мъжът, който извършва тази работа, която никой не иска да работи, защото тя е неквалифицирана.

Отдавна превалил 40-те, той изглежда невзрачен в прашните си работни дрехи. Козирката закрива очите му, които безнадеждно и тъжно гледат, а гърбът му се е извил като бастун в някакво спокойно примирение. Обикновено той мълчи, дори и когато му подмятат груби шеги.

Днес не знам от къде на обекта попадна малко момиченце. То нямаше повече от 5 годинки. Весело се усмихна на мъжа и започна да му помага в „нестандартната“му работа. Мъжът се усмихна и започна да разказва на детето за котенцето, което бе приютил преди няколко месеца в дома си. ….Той минавал през магазина след работа и внимателно избирал храна за своето „гостенче“. …А малкото пухкаво телце го посрещало на вратата, отърквало се в прашните му панталони, мъркало и гледало с нежност и любов стопанина си.

Когато човека говореше на момиченцето за всичко това, очите му искряха и едва забележима усмивка озаряваше лицето му.

На кого се опираме в нашия живот?  На кого сме благодарни?

Тези, за които се грижим и им отдаваме цялата си любов, независимо дали това са хора или животни са тези, на които можем да се опрем. Те ни дават сила и енергия да живеем.

Много често за хората, за които се грижим не ги възприемаме като опора, на която да се облегнем. Ние смятаме, че ние сме им опора и без нас те няма да могат да се справят. Но те няма да пропаднат без нас. Ние трябва да сме им благодарни, че ги има в живота ни. Защото те осмислят и предават значение на живота ни.

Ние стоите стабилно, защото има на кого да „се опрете“, има за кого да се погрижите, така че да се почувстваме нужни и необходими.

Сътрудниците на Имперския колеж в Лондон установили, че безработните мъже остаряват по-бързо, отколкото работещите им връстници.
Група учени изучавали повече от 5,5 хиляди образци на ДНК на фински мъже и жени, родили се през 1966 г. и преминали пълен медицински преглед, на възраст 31 години.
По време на анализа изследователите забелязали, че в някои нишки на ДНК, извлечени от клетките на мъже се намирали скъсени теломери – крайните участъци на хромозомите, необходими за нормалното клетъчно делене.
Скъсяването на теломерите се счита за причина при появата на немощ в тялото. Оказало се, че собствениците на тези хромозоми са прекарали 2 години и повече време без работа.
Според Бакстон, поради безработицата клетки на ДНК при мъжете остаряват по-бързо, отколкото при работещите им връстници.
Трябва да се отбележи, че подобен ефект сред безработните жени е нямало.

Днес все повече и повече хора се замислят за околната среда. Така че всеки ден става все по-популярно рециклирането,което е докоснало много области на живота ни.
Жените обичат да купуват обувки, ботуши и чанти. Мъжете често не им отстъпват в това, макар да ни си го признават. Рано или късно възниква проблем, как да се съхрани всичко това. Да се изхвърли е жалко, да се носи е нежелателно, особено ако нещата са запазени, но са излезли от мода или не са вече в подходящия размер.
Ето и възможности за екологически чисти решения. Творческото използване на гумени ботуши или стари обувки не само помага да се намали напрежението в околната среда, но също така осигурява по-екологично чисто и декоративно решение, способност да се спестят пари и накрая доставя удоволствие.

В съответствие с новите изследвания учените от колежа при Лондонския институт, доказали, че щастливият човек е по-малко податлив на процеса на стареене, отколкото връстниците си, които са по-песимистично настроени.
За да направят подобни изследвания, учените са наблюдавали три хиляди човека, жени и мъже на възраст над 60 години.

Наблюденията са направени през последните 8 години.

Благодарение на цяла серия от проучвания, изследователите са открили, че хората, които могат да получат удоволствие от всеки ден, са по-малко предразположени към стареене, отколкото тези, които са в депресия.
Хората, които ценят всеки миг от живота си и се отнасят към него с голяма любов, бързо се движат и извършват съответно спешните дела по-ефективно.