На изток живял един мъдрец, който учел учениците си така:

– Хората могат да ви обидят по три начина. Могат да ви кажат, че сте глупав, роб или бездарен.

Ако това се случи с вас, не забравяйте простата истина:

само глупак може да нарече някой друг глупак;

само роб търси роба в другите;

само посредствеността оправдава чуждото безумие с това, че не го разбира сама.

При един мъдрец идвали ученици от всички краища на страната, за да се учат от него. При едно такова събиране на повече ученици, те хванали помежду си младеж, който крадял.

Те веднага съобщили на мъдреца и помолили престъпника да бъде прогонен. Но мъдрецът не обърнал  внимание на оплакването.

По-късно същият ученик отново бил хванат, че краде. Мъдрецът отново нищо не направил относно жалбите на останалите учащи се.

Това раздразнило учениците и те написали следното писмо:

„Ако не изгоните крадеца, ние всички без изключение ще ви напуснем“.

Когато мъдрецът прочел тези думи, той събрал всички ученици и казал:

– Вие сте мъдри хора. Вие знаете кое е лошо и кое добро. Можете да отидете, където си искате и да учите там. Но това заблудило се момче не може да различава доброто от злото. Кой ще го научи на това освен мен? Той ще остане тук, дори вие всички да си отидете.

Крадецът се разплакал. Всичките му желания да краде изчезнали.

Веднъж връщайки се от разходка, Хинг Ши заварил учениците си бурно да дискутират нещо.

Когато мъдрецът дошъл при тях ги попитал:

– За какво толкова спорите?

Учениците му казали:

– Ние се опитваме да изясним, кои недъзи при хората са най-страшни.

– И до какво заключение достигнахте?

– Решихме, че най-страшните от тях са: да бъдеш сляп, глух и ням.

– Вие сте казали само половината от това, което трябва да се каже, – казал Хинг Ши.

– Половината? – учениците се удивили.

– Да, забравили сте да споменете, че няма по- лошо да си сляп за страданията на другите, глух към молбите за помощ, безразлични и съгласяващи се с това.

По пътя вървял един мъдрец. Той се любувал на красотите в света и се радвал на живота.

Изведнъж забелязал един нещастен човек, прегърбен под непосилна тежест.

– Защо се обричаш на такива страдания? – попитал мъдрецът.

– Аз страдам за да могат моите деца и внуци да са щастливи, – отговорил човекът. – Моят прадядо е страдал заради дядо, дядо е страдал заради баща ми, баща ми е страдал заради мен, а аз ще страдам за да бъдат децата и внуците ми щастливи.

– Има ли поне един щастлив човек във вашето семейство? – попитал мъдрецът.

– Не, но моите деца и внуци, непременно ще бъдат щастливи! – казал нещастния човек.

– Неграмотният не може да чете, а къртицата не възпитава орли, – казал мъдрецът. – Научи се първо сам да бъдеш щастлив, тогава ще разбереш, как да направиш децата и внуците си щастливи.

Трима мъдреци спорили, кое е важно за човека, миналото му, настоящето или бъдещето му.

Един от тях казал:

– Моето минало ме прави такъв, какъвто съм. Аз умея това което съм научил в миналото си. Отдава ми се тази работа, която по-рано съм вършел. Харесват ми хора, които са били добри с мен в миналото и такива, които приличат на тях.

– Не съм съгласен с това, – казал един от останалите двама, – ако ти си прав, човек е обречен, да седи като паяк в паяжината на своите привички. Човек твори бъдещето си. Не е важно какво зная и умея сега. Ще се уча на това, което ще ми е потребно за бъдещето. Моята мечта какъв ще стана след две години е много по-реална, отколкото спомените, какъв съм бил преди две години, защото моите действия зависят не от това, какъв съм бил, а от това, какъв искам да стана. Обичам да се срещам с нови хора, не приличащи на тези, които съм срещал преди.

– Вие съвсем забравихте, – намесил се и третия, – че миналото и бъдещето съществуват само в нашите мисли. Миналото го няма, бъдещето също. И независимо дали си спомняте миналото или мечтаете за бъдещето, вие действате само в настоящето. Само  в настоящето можеш да промениш своя живот. Нито миналото, нито бъдещето са ни подвластни.

Миналото не можеш да промениш, бъдещето не е още настъпило, но то зависи от това, което вършиш сега.