Един мъдрец си помислил: „Защо толкова низко оценявам мъдростта си? Ето всеки човек може да дойде при мен за съвет и просто да се наслади на разговора с мен. Какво правя? За мъдростта ми нека си плащат“.
Дал обявление, че еди кой си мъдрец е готов да беседва със всеки за 10 жълтици.
Друг мъдрец чул това и си казал: „С какво аз съм по-лош?“ И дал също обявление, че е готов да беседва с хората, но само срещу заплащане.
Веднъж първият мъдрец вървял по улицата и с него били учениците му. Те срещнали втория мъдрец също обкръжен от ученици.
„Сега, – помислили си хората, – ние ще се насладим на беседите на двамата мъдреци. Техните думи имат стойност на злато“.
Но двамата мъдреци изобщо не отворили уста. Алчността ги победила.

Една жена се оплаквала, че богатството не ѝ носело щастие.
Чул я един мъдрец и ѝ казал:
– Нима мислите, че без разкош и комфорт няма щастие? За да си истински щастлива, мила моя, ви трябва само едно. Трябва да имате нещо, по което толкова да се увлечете, че да забравите за себе си.

Веднъж един човек попитал един мъдрец.
– Защо трябва да спазвам заповедите на Бога, когато не разбирам тяхното значение?
– Когато си болен ти се обръщаш към лекар, – казал мъдреца, – и лекарят ти дава лекарство. Знаеш ли защо ти дава точно това лекарство, а не друго? Не, но се доверяваш на лекаря, който лекува тялото ти и приемаш лекарството.
Нима по-малко трябва да се доверяваш на Бога, който лекува душата ти?

При един мъдрец дошла една жена и го попитала:
– Защо хората тъгуват?
Мъдрецът бързо и кратко отговорил:
– Тъгуват тези, които мислят само за себе си.
Когато човек  е тъжен, той мисли за нещата, които ще се случат или вече са се случили, но в центъра на всичко това е неговото душевно състояние: Той се е провалил. Него не са го разбрали правилно. От него са отнели това, което по начало му е принадлежало……
Ако този човек бе помислил каква вреда е нанесъл с действието или бездействието си, нямаше да тъгува, а щеше да се стреми да поправи нещата, доколкото може или да помогне в дадената ситуация.

Една мечка помагала на един сиромах да си изкарва хляба. За целта тя играела пред насъбралата се тълпа, а после стопанина минавал с шапката си и събирал подхвърлените от хората монети.
Една маймуна видяла мечката и рекла:
– Когато вървиш на задните си лапи, много се кривиш.
Мечката се засегнала:
– Какво говориш? На подигравки съм сита. Какво те интересува как ходя и дали съм красива на вид?
В разговора се намесила и свинята:
– Харесваш ми. До сега не съм видяла по-добър танцьор от теб.
Мечката, навела глава и млъкнала. Но после смирено казала:
– Това, че маймуната не ме одобрява не е беда, но щом свинята ме хвали, това означава, че танцувам много зле.
Лошо е, когато не те хвали мъдрец, но е по-зле, когато те хвали глупак