Живял някъде един човек. Той донесъл на един мъдрец камък и го помолил:
– Благослови този камък.
Мъдрецът взел камъка и го сложил на земята.
– Сега той е благословен, казал мъдрият човек, – защото е на своето място. Когато се намира в ръката ти, камъкът е неустойчив. Той зависи от теб за времето, когато си го държал. Нека сега да лежи на земята и да заеме мястото си. Така ще бъде спокоен и независим. Сега благославям теб и душата ти!
Човек може да благославя, но Божието благословение е по-силно. Човек благославя, но и сквернослови.

Живял някога един градинар. Той отглеждал цветя за кралския двор. Неговите цветя били изключително красиви. Всяко цвете било произведение на изкуството. Градинарят много се гордеел с това.

Но веднъж на експерименталната му полянка попаднало семенце от глухарче. Глухарчето правело всичко възможно, за да порази градинаря с ярко жълтия си цвят и извънредната си пухкавост. То даже се научило да пуска бели фойерверки в края на пътуването си.

Но градинарят само се дразнел от това.

– Такова просто цвете няма място в кралския двор. В него няма величието на розата, крехкостта на калиите, тайнствената загадъчност на божура. Простолюдие с една дума, – мърморел градинарят, който за пореден път изскубвал поникнали глухарчета.

Но след известно време глухарчето с изключително упорство отново демонстрирало на градинаря своята слънчева главица.

Веднъж в селището дошъл мъдрец. Местните веднага го заобиколили. Всеки искал да получи отговор на отдавна мъчещите го въпроси.

Градинарят също решил да се обърне за съвет към мъдреца.

– Казват, че знаеш всички тайни и можеш да отговориш на всички въпроси, – казал градинаря

Мъдрецът се засмял и поклатил глава:

– А не, аз съм обикновен човек. Такъв, какъвто си и ти. Просто се старая да видя това, което лежи на повърхността, а всички са привикнали да копаят надълбоко.

– Аха…, – градинарят нищо не разбрал от казаното, но решил да не го пита повече за това. – Тогава ми кажи как да се избавя от глухарчето. Работата е там, че аз отглеждам цветя за кралския двор, а глухарчето само пониква в моите лехи. Аз не се занимавам с такива прости цветя, в него няма никакво благородство, вярвам, че ме разбирате какво искам да кажа?

Мъдрецът се замислил, а след това вдигнал очи към градинаря.

– Казваш, че не е благородно цвете? А защо тогава слънцето му е подарил своя цвят? И слънчеви лъчи му даряват целувката си. Това не е просто едно цвете, а усмивката на слънцето на земята.

Градинарят удивен слушал мъдрецът.

– Искаш ли съвет? Получи го. – Мъдрецът станал и изтупал дрехите си. – Опитай се да обикнеш това цвете. Тогава няма да те подмине милостта на слънцето. В крайна сметка, такова упорство като на глухарчето, няма нито едно цвете. А твоята любов ще го направи благородно и …. достойно за кралския двор.

Един мъдрец отишъл на една мелница да си купи малко брашно. Мелничарят го помолил малко да почака, докато зърното се смели и излязъл. Мъдрецът започнал да наблюдава как се мели житото. Бик със звънче на врата, чийто ярем бил прикрепен за воденичните камъни, се въртял в кръг и привеждал камъните в движение, вследствие на което зърното се мелело.

Скоро мелничарят си дошъл и дал един чувал с брашно на мъдреца.

– Искам да те питам нещо, – казал мъдресът. – Ти си практичен и икономичен човек, защо си дал пари за това звънче на врата на бика?

– О, това е много просто. Бикът върви в кръг, ако се спре звънчето млъква. Аз излизам сритвам го и той продължава. Така аз мога да се занимавам с други неща, докато меля зърното.

– Интересно, ако бикът спре и започне да маха глава, звънчето ще продължи да звъни. Тогава ще има проблем.

– О, това едва ли ще се случи, бикът не е умен, колкото тебе.

Тамерлан, един от храбрите водачи на един азиатски народ, бил преследван от враговете си и се криел в развалините на една къща. Там той забелязал мравка, която бутала нагоре по стената житно зърно, което било по-голямо от нея. Шесдесет и девет пъти мравката падала долу със зърното и чак на седемдесетия ѝ се удало да го изкачи горе.
– Аз бях отчаян, – казал по-късно Темерлан, – но това насекомо ми даде надежда и ми предаде урок по търпение и издържливост.
Да от една мравка човек може да научи много неща. Мравката няма началник, надзирател или управител, но тя се труди прилежно. Трудът е закон за човешкото съществуване, той е задължение за всеки човек.
Бог е създал човека и му е дал да се труди, като го е снабдил със всичко което му е необходимо за това. Безделникът се отклонява от Божия порядък и от целите на творението.
Обичай труда. Ако той не ти служи за твоето изграждане, може би ще ти подейства като лекарство. Трудът е здраве за тялото и допринася за изграждане на душата. Всичко в живота се придобива с упорит труд.
Мравките събират храната си по време на жетва. Мъдро решение.
Веднъж попитали един мъдрец:
– Кое е най- важното нещо, кой човек е най-важен и кое време в живота е най-добро?
Мъдрецът отговорил:
– Най-важното нещо е да обичаш всички хора. Човекът, с когото в момента имаш работа и някакви взаимоотношения, той е най-важния за момента, докато в живота си не срещнещ друг човек, с когото да общуваш. Най-доброто време е настоящето, защото човек само в него може да избира и да действа според избора си.

Пет мъдреци се заблудили в гората

Първият казал:

– Аз ще ида наляво, така ми подсказва моята интуицията.

Вторият казал:

– Аз ще отида надясно. Не случайно определят дясното за правилно.

Третият казал:

– Аз ще тръгна назад. От тук дойдохме, следователно ще изляза от гората.

Четвъртия казал:

– Аз ще продължа напред, гората непременно ще свърши и ще видя нещо ново.

Петия казал:

– Вие всички не сте прави. Има много по-добър начин. Почакайте ме.

Той отишъл до най-високото дърво и се изкачил по него. Докато той се катерел всеки тръгнал по избраната от него посока. От върха той видял накъде трябва да се върви, за да се излезе най-бързо от гората. Сега петият мъдрец можел да каже в какъв ред всеки от останалите мъдреци ще се добере до края на гората. Изкачвайки се най-високо успял да види най-краткия път. Той се оказал над проблема и решил задачата най-добре от всички. Знаел, че е направил всичко както трябва, а другите – не. Те били упорити и не го послушали. Той бил истински мъдрец!

Но това не било всичко….., защото и той се излъгал.

Всички мъдреци са постъпили мъдро и правилно.

Този, който отишъл наляво попаднал в гъсталак. Там трябвало да гладува, да се сражава с два звяра, но той се научил как се оцелява в гората. Този опит той можел да предаде на другите.

Този, който отишъл надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да граби заедно с тях. След известно време той успял да събуди у разбойниците нещо, за което те били съвсем забравили – човечност и състрадание. Някои от тях толкова силно били докоснати от думите на мъдреца, че зарязали разбойничеството и след неговата смърт продължили пътя му.

Този, който тръгнал назад направил пътечка през гората, която скоро се превърнала в път за всички, които искали да се насладят на гората, без да рискуват да се загубят в нея.

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той отишъл на места, където никой не е бил и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животни.

Този, който се изкачил на дървото станал специалист по намиране на кратки пътища. При него идвали всички, които искали бързо да решат проблемите си, дори ако това не водело до тяхното развитие.

Така петимата мъдреци изпълнили целите си.

Умейте да се издигнете нагоре и да вижте най-краткия път. Позволете на другите да вървят по избраните си пътища. Признавайте всеки мъдрец, защото всеки път е важен и достоен за уважени. Знайте, че и да видите финала, там винаги има продължение.