За навигация в открито море при лоши метеорологични условия викингите са използвали поляризирана светлина.
Древните моряци идеално се ориентирали по звездите и слънцето. Легенда разказва, че скандинавски войни са получавали информация и от небе покрито с облаци.
Различни средновековни източници споменават за загадъчен слънчев камък, известен като компас на викингите, като средство за навигация при моряците. С негова помощ можело да се определи положението на слънцето, дори ако то е скрито под облачна пелена или ако има мъгла, или снеговалеж.
През 1967г. датски археолог дал обяснение на тази легенда. Той смята, че става дума за прозрачен минерал, поляризиращ минаващата през него слънчева светлина.
Моряците бавно завъртали камъка в различни посоки. Съвпадането или разсейването на поляризацията на светлината в атмосферата, предизвиква потъмняване и просветляване на небето при завъртането на камъка. Няколко такива „изследвания“ могат да помогнат, за да се определи местоположението на слънцето.
Какъв минерал са използвали викингите е трудно да се каже, но специалисти предполагат, че това може да бъде прозрачен вид на калцит, турмалин или илолит.
Интересното е, че през ХХ век илолита влиза в авиацията като поляризационен филтър в уред за определяне на положението на слънцето след залез.

Този бръмбар живее в сухата като скелет пустиня Намиб, където не вали месеци наред.
Тогава какво пие щом няма вода?
Това изобретателно насекомо пие мъгла, която се стеле от моретата.
В мъгливите нощи бръмбара застава на главата си край някоя крайбрежна дюна и размахва задните си крачета във въздуха.
Мъглата се кондензира на тялото му и после се процежда в устата му.
Гениално, нали?