Ако изредим всички видове характери, раздадени на милиардите представители на животинското царство, ще видим, че всеки вид има своя определена отличителна черта. Но всички тези черти, с всичките им нюанси са раздадени и на човешкия род. Не се съмнявайте, че всеки човек притежава по десетина и повече от тези черти, а у много хора могат да се намерят следи и от разновидностите на всяка една от тях.

Заекът се отличава със своята плахост и страхливост, чужда му е храбростта, дързостта, хищността.  Затова, когато става дума за заека, ние неизбежно си спомняме за неговата страхливост, но не и за невероятната му плодовитост.

Когато говорим за мухата и бълхата знаем, че по дързост и наглост те превъзхожда всички животни, дори човека. Ако тези животни имат някакви други качества, те дотолкова са засенчени от току-що споменатите, че изобщо не се сещаме за тях.

Когато става дума за пауна, веднага ни идва наум неговата надутост и нищо друго. Заговори ли се за козела, сещаме се за неговата похотливост. Стане ли дума за кучетата, мислим за тяхната вярност. Спомене ли се котката, идва ни наум нейната независимост, само ако сме невежи, бихме се сетили за коварството, черта, която притежават по-скоро някои породи кучета и котката.

Човекът е взел всяка черта, която притежават. Но той се различава много от животните. Не притежава нито една черта, която в еднаква степен да е характерна за всички същества от неговата порода. Когато казваме, че мухата е безкрайно нахална и дръзка, ние имаме предвид всички мухи, когато казваме, че заекът е много страхлив, това се отнася за всички зайци, когато казваме, че паякът е кръвожаден, това се отнася за всички паяци, когато казваме, че агнето е кротко и наивно, това се отнася за всички агнета, когато казваме, че козелът е похотлив, това се отнася за всички козли. Едва ли има животно, което да не може да се охарактеризира пълно и изчерпателно само с по една негова черта, но човек никога не може да се обозначи по този начин.

Не всички хора са страхливи като заека, не всички са дръзки като мухата, не всички са кротки и наивни като агнето, не всички са кръвожадни като паяка и осата; не всички са крадливи като лисицата и свраката, не всички са надути като пауна, не всички са красиви като златната рибка, не всички са игриви като маймуната, не всички са похотливи като козела.

Човешкият род не може да се опише с едно-единствено определение. Всеки индивид трябва да се разглежда сам за себе си. Един е дързък и храбър, друг е страхлив; един е добър и кротък, друг е жесток; един е горделив и надут, друг е скромен и смирен. Многобройните черти, пръснати по една, най-много по две наведнъж из огромния животински свят, са събрани вкупом във вид на инстинкти във всеки човек, къде по-силни, къде по-слаби, с всичките им възможни и най-тънки отенъци, било като положителни или отрицателни качества.

В някои хора лошите качества са почти незабележими и на преден план изпъкват благородните черти. За такъв човек ние съдим именно по тях, хвалим го, но той няма заслуга за това. Защото той не е измислил чертите на своя характер, не ги е заложил в себе си, той си ги има по рождение, те са му дадени.

Колко смешно е, че ние оправдаваме всички недостатъци на животните, които пълзят, летят, плават или ходят на четири крака, защото знаем, че те се подчиняват на своята природа.

И след като осъзнаваме, че сме възприели всичките си недостатъци от тези твари, твърдим, противно на всякаква логика, че те търпят безнаказаност и затова наш дълг е да пренебрегваме, да нарушаваме и отменяме божите закони.

Струва ми се, че това твърдение е съвършено неоснователно и няма никакво покритие.

През пролетта природата се събужда от сън. Насекомите отварят криле и започват своите нагли нападения по домовете ни. Представете си само един бръмчащ облак от мухи и главата веднага ще ви заболи.
Репелента е решение, но не можете цял ден да стоите в къщи, за да пръскате навсякъде. За целта е създаден уред, който убива мухите във въздуха, Не е нужно да ги примамвате към стената и залепвайки ги, да оставите мокро петно след тях за спомен.
С новият уред мухите се убиват с електричен заряд. Този метод за някои едва ли ще се стори хуманен, но те са толкова нагли, че не се издържа.
Устройството има формата на ракета за тенис. То може да послужи и за самоотбрана. Представете си, че вървите през парка с ракетата в ръка, а зад вас лош човек посяга към чантата ви, тогава замахвате с уреда в ръката си. Не се притеснявайте, за човек електрическия заряд от устройството не е смъртоносен, но поне ще го отблъсне. Ако решите с ракетата може да поиграете и тенис, макар и не за дълго време.
Многофункциалността на това устройство не може да не бъде забелязана от потребителя.

Горещо е, а в такова време мухите старателно се стремят да влязат в домовете ни. Не зная с какво точно ги привлича отворения прозорец, но едно зная, че в който и дом да влязат, той става капан за тях.
Вероятно мислите ви веднага свързват намазаната, лепкава лента провесена от лампата или палката в ръката на човека с образа на умираща муха, но това не е всичко.
Първо в жилището на човека мухата има най-малко шансове да открие нещо за ядене.
Второ, идеалната температура за мухите е 15 градуса. При тези условия мухата може да живее шест месеца. Но температурата в нашите домове е 22 – 25 градуса, тук шансовете им да оживеят е  само половин месец.
Трето,  вероятно се досещате. Нашата нетърпимост спрямо „неканените гости“ ни въоръжава с най-изобретателните инструменти , за да се отървем от нахалните натрапници.
Да нашите домове са капан за мухите, но те като че ли не осъзнават това и продължават да нахлуват през отворения прозорец или врата. Търсят смъртта си на място,  което ги привлича като магнит. Понякога и ние хората привлечени от неустоимото, привлекателното…….попадаме в капаните на живота. Кой ни е виновен тогава?  Помислете преди да поемете нататък…., в края на крайщата нали не сте мухи.