Известно е, че китайците много пренебрежително се отнасят към правата на интелектуална собственост: копиране на музика, софтуер, дрехи, дизайн чипове и потребителска електроника. Но сега те са започнали да клонира целия град. Очевидно, няма никакви нарушения на закона, защото дизайнът на стари сгради отдавна е преминал в публичното пространство.
Китайски строителен предприемач Minmetals Land Inc. е построил комплекс от луксозни жилища на стойност $ 940 милиона в курортната зона в южната част на Китай. За да не се рискува с оригинален дизайн, той взел за образец алпийско село Галщат, паметник на световното културно наследство от ЮНЕСКО, с население от 900 души. Китайския Галщат повтаря оригинала  точно във формата и вида на улиците, зданията, даже и на статуите.
На откриването на китайския град компанията Minmetals Land Inc поканила делегация от жителите на оригиналния австрийски град. Австрийците са горди, че градът им е станал образец за копиране, но изразили разочарованието си от начина, по които е било направено това.
Сега всички въпроси са изчерпани, а строителите на Minmetals Land Inc са подписали с австрийския град споразумение за културно сътрудничество.
Австрийците за първи път научили за китайския клонинг миналата година, когато случайно един от гостите на галщатски хотел се разприказвал. Сътрудник от компанията Minmetals Land Inc под прикритието на турист, фотографирал града и активно събирал информация, което предизвикало подозрения у жителите.

Веднъж един ученик се оплакал на учителя си:
– Аз съм толкова лош, толкова лош…
– Ти не си лош, но трябва да се промениш.
– Как така? Ако не съм лош, защо трябва да се променям? Какво, лош ли да стана?
– Не, – засмял се в отговор учителя, – защо лош…. Добре сега ще ти покажа.
Той дал на ученика си една флейта и го помолил да посвири на нея. Ученикът не можел да свири на този инструмент, но се опитал, като закрил няколко отвора и духнал, но флейтата издала неприятен звук.
– Видя ли, каква музика се получи при теб, – казал учителят. – Но ако тренираш няколко години, то музиката ти ще бъде съвсем друга. Какво ще се измени? Външно всичко ще изглежда по старому, ти ще свириш, твоите пръсти ще се движат по флейтата, твоя дъх ще прониква в инструмента, но музиката ще бъде съвсем друга, тя ще успокоява, ще лекува и ще въздига душата.
Така е и в живота. Ти имаш всичко, което ти е необходимо. Може да ти изглежда лошо или ужасно, защото ти още не умееш да извлечеш от своето сърце прекрасната музика на душата си.
Когато се научиш да се вслушаш, да управляваш мислите, чувствата и волята си, тогава всеки инструмент в твоите ръце ще престане да бъде лош и непослушен. И всичко, което правиш ще бъде прекрасно и добро. Тогава ще разбереш, че недостатъците, са добродетелите, които ти още не си усвоил.

Включете светлината, пуснете музика и се заемете със снежинките от хартия, които сами се разтварят щом се пуснат във вода.
Френският художник Етиен Клике използва компютър, за да създаде дизайн на късчета хартия. Изрязва ги ръчно, а след това внимателно ги поставя с пинсети върху водата.
Формите се разтварят бавно и впечатляващо. Вероятно това се дължи на  въздействие от капилярното действие.
Клике се надява, че тези разтварящи се оригами ще хвърлят някаква светлина на „тревожния потенциал на микро-и нанотехнологиите“.

В един град в парка с люлките и въртележките, с музика и цветни балони, разбира се и с много сладолед, се появила нова атракция „Вълшебното колело на щастието“.
Опашката за тази новост, започвала да се оформя от сутринта и не изчезвала до вечерта. Само камбанката, която съобщавала за затварянето на парка, принуждавала хората да се разотидат, но на сутринта те отново били тук.
Хората се вълнували, нервно пристъпвали от крак на крак, искайки да узнаят, какво ще им се случи там на Вълшебното колело на щастието. На опашката нямало от тези, които вече са минали досега.
„Навярно щастието е толкова голямо, че стига за дълго време, щом хората не идват пак“- мислеха си чакащите. А опашката се предвижвала така бавно.
Билетите за атракцията продавал старец. Той бил сериозен и мълчалив. На въпроса:
– Как е там на Колелото на щастието?
Винаги отговарял:
– На всекиму своето.
А това още повече разгаряло любопитството и желанието по скоро да попаднат на колелото. Различни хора стояли на опашката, от деца до възрастни, мъже и жени.
Всеки се надявал да получи своето щастие. Не е чудно, че всеки бил склонен да заплати  с много пари, само и само да се повози на колелото.
А старецът помъдрял през годините, побелял с възрастта, давал билетите и си мислел: „Странни хора, Стоят на опашка за щастие, без да осъзнават, че то може да ги чака зад ъгъла. А колелото си  е колело. След подем обезателно идва спускане. Който е на върха блаженства, а колко е страшно да се спуснеш надолу. Никой не знае, какво го очаква там“.

Оказва се, че космонавтите по време на полет виждат не само космически пейзажи. Те са преживели странни халюцинации, естеството, на което учените още не могат да разберат.
Известно е, че Юрий Гагарин и Алексей Леонов в космоса са слушали музика, Владислав Волков чувал лай на куче, който внезапно се сменил с плач на дете. Когато са били в орбита космонавтите са попадали не само под влиянието на слухова халюцинация.
Някой от тях в околоземната орбита са се чувствали в съвсем различна форма. Виждали са видения. Като че ли се пренасяли в пространството и времето сред друга цивилизация. И за това нито се пише, нито се говори.
От Академията на науките и Центъра за подготовка на космонавти в бившата СССР са отказали да се занимават с този въпрос. Подобни инциденти са ставали и с американски космонавти, но НАСА мълчи.
Не трябва да се спекулира с това, а случаите да се разгледат обстойно.
Дали това не е влияние на някои видове лъчения?