Европейски изследователи, с участието на експерти от университета в Кеймбридж работят по проект, наречен Pursuit  „Преследване“ в рамките, на който се развива нова архитектура за Интернет, която отхвърля използването на сървъри.
Както е посочено в описанието на проекта, “ Интернет на бъдещето“ ще бъде изграден на принципа на партньорската мрежа, която широко използват торент тракерите. В такива мрежи, няма сървъри и техните функции се изпълняват от компютрите на обикновените потребители.
Новата уеб-базирана архитектура осигурява разпределено, децентрализирано съхранение на информация, която може да бъде намерена в паметта на компютри, таблети или смартфони, които са свързани към мрежата. Чрез този подход расте скоростта на обмена на данните, повишава се и надеждността на съхранението им. Необходимата част може да бъде свалена не на едно, а на няколко места.
Кога новият проект ще премине от тестване в клиентската среда е неизвестно, но функциониращ прототип на „Интернет на бъдещето“ има и сега. Следва да се отбележи, че развитието на архитектурата Pursuit е от 2010 година. Авторите на проекта подчертават, че акцент в новата архитектура е отделен не само на информацията разположена в мрежата, а и на уеб адреса, на която тя е на разположение.
Мисля, че това не е толкова проста идея.
Надеждност и скорост на достъп до един-единствен елемент на информация расте пропорционално на вероятността да се загуби завинаги.
Тук учените математици би трябвало да имат в предвид жизнеспособността на такава система в условията на бедствия, войни и т.н.

Двама израелски учени от Университета на Тел Авив са демонстрирали способността да се съхранява информация в живи неврони.
Резултатите от това проучване може да отвари нов път към разбиране принципите на функционирането на човешкия мозък и дори се намеква за възможността от създаване в обозримото бъдеще на  киборгови системи, които да съчетават, живи материали с чипове памет.
За да въведат информацията в определена последователност учените са въздействали на невроните чрез определени химични съединения, а образуващите се резултат от възбужданията в невроните се отчита с помощта на матрица от електрони.
При проведените опити е установено, че въведената информация се е запазила в невроната мрежа за повече от 40 часа.
Подобни изследвания с неврони са се провеждали много до сега, но израелските учени за първи път са успели да запаметят информация за относително дълъг период, като са използвали за носител култура от неврони.

Рибари задърпали мрежата. Тя била тежка. Те се радвали и танцували, предвкусвайки голям улов.
Но когато извадили мрежата в нея имало съвсем малко риба. Тя била пълна с камъни и пясък.
Рибарите започнали да се ядосват. Били раздразнени не толкова от неуспеха, колкото от това, че се надявали на много повече.
Сред тях имало един старец. Той казал:
– Стига сте се мръщили. Мисля, че тъгата и радостта са сестри. И колкото се радвахме на това, което очаквахме, толкова и ще тъгуваме, че не сме го получили.
Трябва добре да се вгледаме в промените настъпващи в живота. И да не се заблуждаваме в успехите, сякаш те са вечни за нас. Дори и след ясен слънчев ден може да дойде буря с проливен дъжд.

В един сервиз донесли компютър за ремонт. Състоянието му било, меко казано, плачевно. Сякаш някой е издевателствал над него или си е изкарвал яда на „кротката“ машина.

А предисторията била такава.

Мъжът си дошъл от работа. Жената чатила в някоя от социалните мрежи и не приготвила никакво ядене.

И тогава…… компютърът полетял от петия етаж.

Олюлял се…..изгубил не само формата, но и възможностите си.

Кажете ми! Каква е вината на машината, когато човек не може да контролира „страстите си“?

Учените са създали омнифобна повърхност, която отблъсква всеки вид течност.
Повърхности, които слабо се мокрят с вода, като парафина, се наричат хидрофобни. Тези, които не се навлажняват от масла се наричат олеофобни. В природата няма повърхност, която да отблъсква и водата и маслата. Ако има такава то тя се нарича омнифобна.
Такива повърхности се получават чрез покритие със специални вещества и текстурни основи. При тях мястото на контакта между капката и повърхността се свежда до минимум.
В новата разработка омнифобните свойства са за сметка на ситна метална мрежа от полимери. Под капките на течността в плетениците на мрежата се образуват мехурчета от въздух, които не им дават да се разтекат по повърхността.
Подобна повърхност може да се използва за защита на чувствителни детайли от химически увреждания. Авторите на проекта се демонстрирали това чрез пускане на алуминиева плочка в киселина.