Морето бе тихо и спокойно. Гладката му повърхност едва доловимо се полюшкваше от лекия бриз.

Въпреки тишината и спокойствието се долавяше някакво напрежение. Скрит бунт се надигаше от дълбоките недра на морето.

Една малка вълна бе заобиколена от такива като нея. Тя им се усмихваше и шумеше. Пищеше, вдигаше врява и се надуваше. Нейният  глас се извисяваше над всички, които бяха наоколо:

– Ще пораста и ще стана най-високата и могъща вълна. Тогава морето няма да ми е нужно.

Край нея малките ѝ посестрими повтаряха унесено:

– Най-високата, ааууу …..

– Най- мощната, превъзходно ….

– Без морето, какво удоволствие …..

–  На свободааааааа …..

Малката вълна самодоволно ги наблюдаваше и заяви със самочувствие:

– Ще изляза на сушата и ще стана царица на земята!

Речено-сторено. Малката палавница подскочи, издигна се и се понесе към брега. Със своя устрем увлече и другите край нея.

Това бе ужасна и страховита сила, която потапяше корабите, които ѝ се изпречваха по пътя, а людете завличаше в тъмната морска бездна. Много бели сътвори тази малка пакостница и донесе многобройни сълзи на човеците.

Най-накрая вироглавата вълна достигна до желания бряг. Стремително се втурна към него, изразходвайки цялата си досега набрана мощ и ….. се разби в непристъпните скали.

Само пръски и пяна за миг покриха непревземаемата каменна гръд. Буйната вълна и придружаващите я талази изчезнаха безвъзвратно.

Споменът за тази непокорна и своенравна вълна навяваше само тъга и болка по тези, които лудетината успя да погуби със своя мощен и безполезен щурм.

Реката тече в такива места, за които нейния източник не е известен. Христос казва, че ако получим Неговата пълнота, колкото и нищожни да ни се струват мащабите на нашия живот, от нас ще потекат реки, които ще носят благословение до краищата на земята. Ние към тези реки нямаме никакво отношение „Това е Божието дело, да повярвате…“ Бог рядко дава на душата да види цялата пълнота, доколкото чрез нея Той благославя други души.

Реката непременно ще постигне набелязаното, преодолявайки всички прегради. Тя тече  мирно и плавно и изведнъж се натъква на препятствия, образувала се е стена, но скоро водата намира обиколен път.
Случва се реките да се изгубят пред очите ни, а след това отново да се появят още по-широки и величествени.

Може би сте виждали, как Бог използва някой друг, когато в живота ви е настъпил застой и от вас няма никаква полза. Независимо от това, продължавайте да мислите за Източника и Бог ще ви приведе по заобиколен път или ще събори преградата. Река на Божия Дух премахва всички препятствия.

Никога не е нужно да гледате втренчено в преградите или затрудненията. Реката, която плавно протича през вас, няма работа с преградите, ако вие забравите за нейният Източник. Нищо не оставайте между вас и Христос, нито чувства, нито спомени. Нищо не трябва да отвлича вашето внимание от единственият велик Източник.

Помислете за лечебните широки реки, които протичат през душите ни! Бог ни разкрива чудесни истини и всичко, което ни е открил, обещава още по-голяма мощ за тази река, която Той излива чрез нас.

Ако вие вярвайте в Христос, ще откриете в себе си мощни потоци от благословения за другите хора.

По време и след Първата световна война Великобритания връчила на роднините на всички загинали паметен медальон с надпис: „Той умря за чест и свобода“. Народът го нарекъл „пени на мъртвеца“.

На него била изобразена жена олицетворяваща Британия заедно с един друг символ на страната – лъвът.

Два делфина отстрани символизирали морската мощ на държавата, а вторият лъв отдолу разкъсва германския орел.

Уникалността на тази награда е в това, че на всеки от над един милион сечени медальони било издълбано името и фамилията на конкретен човек. Освен това званието и длъжността на загиналия не се споменавали и не влияели на формата или размера на наградата.

По този начин се наблягала на равностойността на всяка жертва, за достигане на общата цел.

Христос е Победителя на Кръста. Неговата триумфална победа не прилича на тържествен парад или празнично шествие.

Ние виждаме Христос с венец увенчаващ главата Му, но венец от тръни.

Исус победи смъртта и възкръсна, но как го направи, това никой не е видял.

Ето защо трябва да разберем, че победата на Исус, не прилича на победите на Наполеон, Кутузов или кой да е военачалник.

Това е друга победа, която не е извоювана със сила, мощ и огромно количество оръжия, а с кротост, любов и прощение на враговете.

Когато вярваме в Исус, ние получаваме Божията сила за ежедневния си живот.

Някой може да каже: „Е, голяма работа“. Но знаете ли , че за повечето хора проблем номер едно в живота не са притесненията,страха, вината или огорченията. Техният проблем е умората.

Чувала съм някой да казва: „През цялото време съм толкова уморен, че не успявам всичко да направя.о. Направо съм болен. От умора чак ми прилошава“.

Причината, поради която сте уморени през цялото време е, че нямате достатъчно на енергия. Тогава защото не включите Божията сила? Вие се опитвате да живеете живота си, опирайки се само на собствените си сили и възможности.

Може ли да се изпълни вашата цел в живота, без да бъде включена Божията сила? Прахосмукачката няма няма да работи, ако тя не е включена към източник енергия.

В Исая 40:29 се казва : „Той дава сила на ослабналите и умножава мощта на немощните„.

Нужна ви е Божията сила и то много повече, отколкото можете да си представяте. Павел изразява това по следния начин: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява“.

Това не е положителна умствена нагласа. Нито помощ, която можете да получите чрез психология.  Това е Божията сила.

Тя ти дава сила да се справиш със самота, със стреса, с напрежението, с вина, със страха, със скуката, с горчивината, с отхвърлянето, с финансовите си неразбории, с здравните си кризи, със затрудненията си.

Откъде идва тази сила? Тя идва от Бога, когато повярваме в Исус Христос.