Арабското ястие лагмаджо, което се е превърнало в национално ястие в Армения е такова и за някои други страни: Грузия, Иран, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Саудитска Арабия, Сирия и Турция.

Отличителна черта на арменската кухня е използването на значително количество сол. Експертите отдават това на специалните климатични условия.

Консумацията на сол от организма в горещо време е много по-висока, отколкото в умерен климат.

Популярното днес блюдо е шашлик. Преди да бъдат изпечени шишовете на въглища от твърда дървесина, големите парчета месо, предимно свинско, но също и пилешко, говеждо и агнешко, се овалват в лук, черен пипер и сол. Заедно с месото се пекат домати, патладжани, чушки и картофи.

За западно-арменската кухня са характерни кимионът, канелата, бахарът, джодженът. Докато в източната част се използват повече треви, като червен босилек, кориандър.

От култивираните зеленчуци най-често се използват доматите, зелето, патладжаните, чушките, морковите, краставиците и тиквичките. Често те се съчетават по необикновен начин с месото и рибата.

Едно от любимите арменски мезета – суджукът, също е твърде пикантен заради количеството сол и чесън, пипер и канела, които му придават специфичен вкус и аромат.

Арменският хляб лаваш е задължителен за трапезата. Това са много тънки и дълги питки, които се навиват като палачинки, а дължината им достига половин метър. Пекат се като в древността – в глинени печки тонири с цилиндрична форма, закопани в земята. Те се нагряват бързо и налепеният по стените им слой тесто се изпича за минути. Лавашът е много популярен и заради ниската си калоричност.

Арменците много обичат сладкиши. Най-популярни са т. нар. хати – кръгли, сладки питки с различни плънки, и пахлавата, която с ореховата си плънка много прилича на баклава.

Арменските сладкиши с орехи и много захар или мед напълно описват уникалната култура на страната.

Арменците умеят да правят и бира. Ксенофонт описва как на връщане от Персия през Армения гръцките наемници видели местните да пият отвара от ечемик. И днес на арменски „гареджур“, тоест бира, означава буквално „ечемичена вода“.

В приготвянето на арменските ястия се използват около 300 вида диворастящи треви и цветя, които се употребяват като подправки или дори като основни ястия.

Сложете съд от неръждаема стомана близо до мивката в кухнята. Вместо да изхвърляте крайщата на марулята, морковите и другите зеленчуци, които режете, плюс употребяваното кафе и яйчените черупки, просто ги пуснете в този съд. След като се напълни изсипвайте съдържанието му на купчинки в задния двор в квадрат с повърхност три на три метра. Оградете го с подходяща ограда или го обиколете с мрежа.

Съберете достатъчно „кафяви“ материали, като стари вестници, опадали листа, дървени трици и сухи дървени отпадъци. Смесете ги със „зелените“ отпадъци от  стоманения съд в съотношение една зелена част към две кафяви и редовно обръщайте получената смес с вила.

Скоро ще имате напълно органичен тор, с който можете да поддържате градината си.

Британски специалисти провели изследване, в което подбрали за мозъка определени продукти. Така те изучили влиянието на тези храни върху него.

Оказало се, че най-полезни за мозъка са гръцките орехи, които възпрепятствали стареенето му и помагали за по-доброто му функциониране.

Следващите в класацията от полезни продукти били морковите, предпазващи мозъка от възпаление.

Експерти наблегнали, че боровинките подобряват паметта и усилвали способността за учене. След това идва рибата, която забавя, с напредване на възрастта, намаляването на познавателните функции, а за сметка на витамин В12 предпазва от болестта на Алцхаймер.

Качественият чай подобрява паметта и помага да се обработи информацията.

Експертите смятат, че ако консумираме споменатите храни от списъка, мозъкът ни ще бъде здрав и активен, а това е важен компонент от човешкия живот.