Когато обявили предупреждение за цунами в Индонезия и Шри Ланка на 11 април, 2012 г., гледайки морето забелязали, че всички китоподобни от големите сини делфини до китовете, бързо изчезнали.
Британският фотограф и кинематограф Андрю Сътън, който правел снимки на 11 април 2012 г. в южната част на Шри Ланка, бил изумен с екипа си от това, колко бързо китовете изчезна от погледа им. Никой на борда не е знаел на земетресението, но животните изглежда усещали подводната сеизмична активност, и побързали да потърсят убежище на безопасно място.
Можем ли действията на китовете,  да възприемем като сигнал за приближаваща опасност, особено за сеизмична активност?
В Япония и Нова Зеландия, където са станали едни от най-големите земетресение през 2011 г. било предшествано от масивни изчезвания на китовете край брега на островите. А при неотдавнашното подводно земетресение в Мексико, е забелязано, че кит е побързал да напусне дълбините на морето при първото усещане за опасност.
През 1965 г. писателят живеещ в Шри Ланка, Артър Кларк прогнозирал, че до 2000 г., човекът няма да бъде единственото разумно същество в природата на нашата планета. Към тях ще се отнасят делфините и китовете.
Въпреки това, дългогодишните изследвания на китове ни карат да се съмняваме в правилността на тълкуването на поведението им. Така че, не можем напълно да се опрем на техните сигнали.

Нгай Йин Йип и Менахем Элимелех от Йелския университет са провели изследвания възможностите на осмотична електроцентрала да произвежда енергия от смесване на прясна със солена вода в местата, където реката се влива в морето. Парадоксално е, но икономическата ефективност на такава електроцентрала е много по-голяма.
Обичайно енергията от хидроресурсите е прието да се усвоява, като се гледа на нея от физична гледна точка, скорост на потока, обем на отока…. До скоро, никой не мислеше за размера на енергия в устията на реките. Концентрацията на солите в морската вода е по-голяма от тази в прясната. За това там, където се смесват, ако са разделени от полупроницаема мембрана, възниква осмоза. Тъй като налягането на солена вода, подложена на осмоза, е по-голямо от атмосферното, е налице силен поток, която може да се използва за задвижване на турбина, която генерира енергия.
Първата опитна станция от такъв род със  сакраменталният мощност 4 кВт  е била пусната в  края на 2009 г. в Норвегия.
Един от проблемите е, че сегашната мембрана позволява да се получи само 1 Вт от квадратен метър повърхност. Ето защо, за да се произведе 4 кВт се изискват 4000 м ² мембрани, което изключва ефективността на разходите на такива станции.
В новото проучване се установило, реалните ограничения на ефективността на тази технология. Така, въпреки че общата потенциална енергия на процеса на смесване на прясна и морска вода е 0,81 кВт / ч m ³, теоретично възстановимата енергия е само на 0,75 кВт • ч / м ³, а почти подлежат на възстановяване – общо 0.37 кВт • ч / м ³. Разликата в получаването на теоретична и практична енергия се явява в ограничените способности на сегашните мембрани. Разработчиците на сегашната експериментална станция искали максимално  да използват потенциала при смесване на солена със сладка вода и за това са внедрили мембрани с максимални задържащи характеристики. Недостатък при тази станция е намаляване на скоростта на процеса на смесване и голямата площ на мембраната, а от там и по-високата й цена. Освен това мембраните се забавят с органични и колоидни суспензии.
Според авторите на работата, висока ефективност на Осмотичните централи изисква намаляване на дела на енергията на осмозата, която тя използва. Препоръчва се да се увеличи пропускливостта на мембраните. Това ще доведе до намаление на площта им на единица мощност на електроцентралата. Така ще порасте устойчивостта на мембраните към замърсената речна вода.
И въпреки, че тяхната ефективност е до 40-45 % спрямо сегашните достигащи 60%, но все пак те остават много важен източник на енергия. Могат да не изглеждат така впечатляващо, но са стабилни и работят целогодишно без прекъсване.

Веднъж Нафтали и неговата жена копаели в градината. Изведнъж лопатата на мъжа се натъкнал на нещо. Той извадил от земята старинна запечатана с восък бутилка. Отворил я. От нея изскочил джин, който казал:
– О, Нафтали много съм ти благодарен!1000 години прекарах в тази проклета бутилка и дадох дума, че който ме пусне, ще му служа до края на живота му. Искай каквото желаеш!
– Влез обратно в бутилката, – отвърнал Нафтали.
Джинът се подчинил. Мъжът здраво запушил бутилката, привързал към нея камък, отишъл до морето и я хвърлил, колкото се може по-навътре, така че никой да не може да я намери.
– Ти полудя ли? – нахвърлила се върху него жена му. – Какво направи? Този джин можеше да изпълни всичките ни желания.
– Първо, – започнал мъжът, – какъв е този джин, който не може 1000 години да излезе от една бутилка? Второ, той ми обеща да ми служи до края на живота ми. Ами ако по някое време му се стори, че аз твърде дълго живея? И третото, най-главното, той не се представи.

Последната работа на известният архитект Гауди е  Casa Mila или известен като „Ла Педрера“ – „скална пещера“.  Защо се нарича така? Каменна пещера звучи непривлекателно и необичайно. Това име се дължи на ексцентричността на структурата, която има шест светлинни кладенци и два вътрешни двора.
В какво се състои оригиналността?
Първо, криволинейния план на строежа. Първоначалната идея на Гауди била да направи криволинейни форми за всяка ограда, но после си е променил мнението и направил от тях многоъгълни линии, които контрастират с вълнообразната фасада.
Второ, вътре в дома, Гауди използва най-новите конструктивни решения като: отсъствие на носещи стени, припокриване на подържащите колони и външните стени, балконите играят голяма роля в конструкцията, аркади подържат покрива на зданието.
Ако се издигнем над покрива над този дом, то ще попаднем на тераса, от която можем да се насладим на каменен зоопарка състоящ се от загадъчни животни, цъфтящи градини, вити стълби и шахти. Темата на декора включва 3 основни идеи: пещера, подводна среда и море.
Гауди много се гордее със своето творение и го описва така: „…Ъглите изчезват и материята величествено се представя в астрална закръгленост, слънцето идва от четирите страни, и се получава усещане за рая…“
Вътре в къщата, можете да посетите музея, посветен на творенията на Гауди.
Емоциите получени при посещението на дома не отстъпват на тези при други екстравагантни постройки.

Очите на учените са обърнати към океана. Преди всичко, те са привлечени от огромния му енергиен потенциал. През последните години започнаха да развиват някои интересни проекти за морските възобновяеми енергийни източници.
SkySails е германски проект, който предлага да се използват силните ветрове в морето като постоянен източник на електроенергия. Необичайността на проекта се състои в неговата уникална конструкция. Това е евтина и проста конструкция поставена на ниска опора, състояща се от генератор, компютър и барабан с въже. Въжето с помощта на компютърни алгоритми задържа във въздуха платно. В потока от въздух платното се вдига, като хвърчило, а след това пада надолу. По време на това движение се върти барабан, който генерира енергия. Ако времето е лошо или се измени вятърът, компютърът поддържа максимално ефективността на устройството и предпазва платното от разкъсване.
Тази ветрена конструкция има предимства в сравнение с конвенционалните вятърни турбини с вертикални лопатки. На първо място, няма нужда от изграждане на скъпа опора, фокусирани върху максималната сила на ветрове на по-голяма височина. Платното може да достигне до големи височини и да хване вятъра на височина от 200 до 800 м в зависимост от времето.
SkySails може да се използва на борда на кораби – като допълнителен източник на енергия.