Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Млад мъж се шляеше около гарата. Навярно до влака имаше още много време. Той приближи до един просяк и пусна в кутийката му няколко монети. Дори не го погледна, мъж ли беше или жена не разбра, но в представата му остана като жалък и нещастен просяк.
При поредната обиколка на гарата погледа му беше привлечен от обява. В нея се казваше, че търсят чистачи от 30 до 60 годишна възраст.
Изведнъж за него се залепи млада жена, облечена с рокля, която не пасваше на фигурата ѝ. Явно беше яка и опитна. Гледаше към мъжът, сякаш него търсеше. Като го погледна му се усмихна.
Започва да става интересно. Жената дойде, протегна ръка и каза с нисък, хриплив глас:
– Помогнете за Бога! Няма с какво да нахраня децата, а и работа нямам.
При това тя изглеждаше много смутена и разстроена. Мъжът разбра, че няма накъде да мърда. Показа ѝ обявата. Жената се изненада, но бързо се съвзе и каза:
– Аз не съм оттук, нямам професия.
Мъжът настойчиво ѝ показа обявата:
– Но тук не искат регистрация или някаква конкретна професия.
Мъжът беше готов да ѝ даде да се обади по телефона във оказаната фирма и вече набираше номера, когато чу, съвършено друг глас:
– Не! Давай парите, имам четири гладни деца.
Мъжът я погледна и се зачуди: „Толкова е млада, кога е успяла да роди четири деца? Навярно е раждала всяка година.“
Той се опита да настоява на своето, но жената вече не говореше, а съскаше:
– Давай парите! Не разбираш ли, давай парите?
Изведнъж мъжът разбра всичко и спокойно каза:
– Няма да дам никакви пари.
И добре, че отскочи навреме. Той за първи път виждаше такава майка. Жената започна да псува, да плюе и да сипе проклятия.
Наоколо започна да се събира народ. Един възмутен от тълпата се обърна към мъжа:
– Защо обиждаш нещастната жена?
Мъжът искаше да възрази, че не той нея, а тя обижда самия него. Накрая разбра, че трябва да се махне оттук, докато не е станало късно. С бързи крачки се отдели от мястото. Това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. След него още се чуваха псувните и проклятията на освирепялата жена. А тълпата около мястото на произшествието нарастваше.

Ануар Афифи имал книга, в която той описал беседите си с мъдреци и философи по време на двадесет годишното си пътешествие.
Един ден го посетил един негов ученик и поискал разрешение да направи копие на тази книга.
– Добре, – Казал Ануар, – направете, но за това ще трябва да ми платите хиляда златни монети.
– Такава огромна сума, за това което е в книгата и това, че няма с нищо да ѝ навредя при копирането? – възмутил се ученикът. – Освен това е недостойно да изисквате заплащане за знания.
– Аз не взимам пари за самото знание, – казал Ануар, – В книгите няма знание, в тях има начини как да го добиеш. Хилядата златни монети мислех да изразходвам за пътните разходи на ученици, които нямат възможност да пътешестват. Що се касае до сумата, аз изхарчих 50 хиляди плюс 20 години от живота си. Може би ще ми позволите да реша, на какво е равно това?

В България от какво ли не се стремят да добият пари. Не говоря само за бизнесмените и търговците, а и за министерството на финансиите, което всячески се стреми да запълни „недостига на пари“ в държавата ни. Скъпи служители, не си напрягайте много мозъците. Предлагам ви няколко необичайни глоби от миналото на отделни народи, които могат да ви послужат във вашата всеотдайна работа.
В Швейцария са глобявали, за отсъствие на градинка около къщите.
В средновековна Испания се плащало глоба по 10 златни монети, ако се окажете в един и същи магазин за дрехи с кралските особи. И не дай си боже, да си купите или ушиете рокли като тези на августейшите особи. Наказанието за това било екзекуция или интерниране.
Такса се плащало за твърде много коне. Осем коня могат да карат само благородниците, а на търговците се отпускали само по четири.
В Израел се плащали глоби за непокрит под на свинарник. Евреите свине не ядат, но все пак ги развъждат. А пода в свинарника трябва да се покрива, за да не могат свинете да докосват с краката си свещената земя.
В Персия просто плащали „за здравето на шейха“, така че да управлява по-дълго.
В Новгород, преди царуването на Иван Грозни, се плащали доста пари за отсъствие на преминаваща пътека пред дома. И казват, че това било много доходно за хазната. Много знатни новгородци предпочитали да платят глоба вместо да почистят пътя пред дома си.
Португалски търговци глобявали работниците си за тих глас. Ако имате твърде тих глас, никой няма да ви чуе на пазара и печалбата ще бъде по-ниска.
В Свазиленд се наказват семейства, които не хранят добре дъщерите си до сватбата им. Слабите невести там съвсем не се предпочитат.
В средновековна Франция много пари плащали младоженците на църквата, ако на първата сутрин след сключването на брака, не провесят доказателство за девствеността на невястата.
Непочитането на храма и статуята на Венера в Древна Гърция се наказвало със глоба, а ако няколко пъти се покаже такова неуважение, нарушителят трябвало да плаща глоба три месеца подред на жреците.
Представете си, че нямате баня. За отсъствието на такава плащали собствениците, които живеели близо до Петербург през XVIII век. Всичко започнало от това, че Петър I не могъл да се изкъпе по време на пътуването си от Москва до Петербург. Европейците не разбирали това напълно, тъй като смятали банята за варварски обичай. Руснаците пък намирали европейците за диви, защото не се мият.
Е, господа финансисти, списъкът може да се продължи още, но като гледам, в днешно време, сте доста изобретателни и находчиви в това отношение, така че едва ли се нуждаете от допълнителни примери.

Министърът на един раджа остарял и решил да се оттегли. Раджата решил да го пусне, но му заповядал да намери достоен заместник.

Из цялата страна, било обявено, че всеки, който иска да стане министър, трябва да се яви в двореца. Пред входа на двореца се събрала голяма тълпа народ.

Излязъл стария министър напред и казал:

– На моето място ще бъде назначен този, който най-добре танцува. Започвайте.

От всички събрали се, само един се решил да танцува. Така той бил назначен за министър.

Раджата и всичките придворни били изненадани от такъв странен начин за избор на министър.

Тогава стария министър обяснил:

– Заповядах, всички пътища към двореца да бъдат посипани със златни монети. Всички тези хора са натъпкали джобовете си със злато, а с такава тежест трудно се танцува. Само един от тях не се е докоснал до монетите и той е достоен да стане министър.