Децата от близките села често прекарваха на брега на езерото. Някои дори се къпеха в него въпреки забраната на възрастните.
Един ден, когато имаше група момчета там, изведнъж децата чуха плясък във водата и безпомощно удряне с ръце по водата.
Обърнаха се и го видяха:
– Вижте Стефан е взел малката дървена лодка и е доплувал до средата, – развика се Генади.
– Кога е успял? – попита Борис.
– Но нали възрастните са ни забранили да пипаме тази лодка, – промърмори Младен.
– Да, но той е във водата, – развика се Христо.
– Не виждате ли, че той само се шегува, – засмя се Павел.
Единствено десетгодишният Антон прие нещата напълно сериозно и скочи във водата, за да помогне на съученика си.
Антон доплува до Стефан, хвана го и доплува с него до брега. Стефан беше в безсъзнание.
Пред изумените погледи на момчетата Стефан започна да оказва първа помощ на пострадалия. Той започна ритмично да натиска гърдите му с ръце.
Стефан се разкашля и дойде на себе си.
След това момчетата се обадиха веднага на бърза помощ. Стефан бе отведен моментално в болницата. Не беше пострадал сериозно и на следващия ден бе изписан.
Родителите на Стефан бяха много благодарни на Антон, за това че е спасил живота на сина им.
Майката на Антон гордо каза:
– Стефан е много добър и отзивчив, на никого до сега не е отказал помощ. В къщи редовно ми помага. Гордея се със сина си.
Властите решиха да поощрят спасителят и той получи подобаваща награда.
