11-годишното бразилско момче Габриел Мунез  макар и без ходила е искал да стане футболист.
Той не само ходи, като понакуцва малко, но играе футбол. Габриел правел това толкова добре, че в знаменитият отбор „Барселона“ забелязали дарованието му и го поканили на изпит във футболната академия на клуба.
Трябва да отбележим,че хиляди деца мечтаят да преминат този изпит имено в „Барселона“. Габриел не искал никакви отстъпки за себе си. Той казал: „Дайте ми само топка и ще се запознаете с моя кумир Лионел Меси, повече нищо друго не ми трябва.“
Габриел Мунез се е родил в много бедно бразилско семейство без ходила. Проходил е преди да навърши годинка. По- късно той почнал да играе футбол и то много добре. Излизайки на терена забивал неотразими голове в ъглите на вратата.
Треньорът на момчето казал: „Това момче съвсем не е инвалид. Той го е доказал на всички. Никой не вярваше в него, но той разтърси всички с играта си“.
Интересното е, че Габриел има протези, но когато ги сложи не може да играе футбол.
Спомнете си известният бразилски футболист Гаринча, който силно накуцвал, защото единият му крак е бил по-дълъг от другия със 7 сантиметра, но в играта това съвсем не му е пречило.

Веднъж един младеж решил да отиде в града по работа. За да стигне до там му били необходими три дни и за това той се запасил със всичко необходимо.
– Вземи ме със себе си, – помолил по-малкия брат
– Пътя е опасен, а ти си още малък, – казал младежа.
– Мъдрите казват: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“. Вземи го, – помолила майката.
– С какво може да ми помогне едно малко момче? – усмихнал се младежа.
Станал по-големия брат на разсъмване и се отправил на път. Той не забелязал, че след него е тръгнал малкия му брат. Така те вървели цял ден.
Вечерта големият брат се приготвил да пренощува. Запалил огън и в котлето си сварил чорба.
Коремът на малкия брат се свивал от глад. Тъкмо си мислел да излезе при огъня и да си признае всичко, когатото се появили двама разбойници. Вързали по-големия брат, взели му нещата и се приготвили да му изядат храната.
Малкият брат бил отчаян. Изведнъж си спомнил как брат му го е учил да подражава  на птиците и зверовете. Малкият брат задържал въздуха си и изревал като тигър. Така заревал, че кръвта в жилите на разбойниците застинала от страх. Те в миг скочили и избягали без да се оглеждат.
Малкият брат изкочил от храстите, а по-големият от страх завикал:
– Бягай, братле, спасявай се! По-добре тигрите мен да разкъсат.
Засмял се малкият брат, развързал по-големия и му разказал всичко.
След вечеря по-големият грижливо сложил брат си да спи, покрил го с плаща си и казал: „Гол е този, зад чийто гръб не стои брат му“.

В ЮАР лекари извършили рядка операция за спасяване на бебето в утробата. Те буквално трябвало да разрежат стомаха на майката, да направят операция на белите дробове на детето, при което се наблюдавало спиране на дишането.
В 6-ия месец от бременността, лекарите съобщили на Тарин Форд, че при детето й са открити сериозни аномалии. Според думите на лекарите при детето се наблюдавало спиране на развитието на белите дробове. Кръвното му налягана било много високо. Това можело да доведе до проблеми с дишането и да спре сърцето. В подобни случаи 95 % от децата умирали.
В 7-я месец от бременността лекарите разрязали корема на жената и направо в утробата в делите дробове на детето сложили специална тръбичка. Накрая успели да извадят излишната течност от дробовете на детето, след което зашили стомаха на майката.
Удивлението на лекарите нямало граници, когато след 2 месеца чрез цезарово сечение Тарин Форд ражда здраво момче с тегло 3.36 кг. Детето е напълно здраво.

Кораб плавал по морето. Сред пътниците му имало едно еврейско момче. Извила се голяма буря. Всички на борда извадили идолите си и започнали да се молят, но полза от това нямало. Като видели, че молитвите им остават без отзвук, те казали на момчето:
– Повикай твоя Бог, защото сме чували, че Той отговаря на молитвите ти, когато Го призовеш и че е Всемогъщ.
Момчето веднага се изправило и с цялото си сърце призовало Бог, Който се вслушал в просбата му и направил морето да утихне.
Когато стигнали сушата, търговците разтоварвали стоките си и запитали момчето:
– Искаш ли да си купиш нещо?
То отговорило:
– Какво очаквате от беден чужденец като мен?
Те възкликнали:
– Ти, беден чужденец! Ние сме бедни чужденци, защото някои от нас са тук, а боговете ни са във Вавилон, на други в Рим, трети ги носят със себе си, но полза от тях няма. А ти, където и да отидеш твоя Бог е със теб.

Едно семейство дошло в един ресторант, за да обядва. Сервитьорката приела поръчките на възрастните и се обърнала към седем годишното момче, което стояло на същата маса.
– А вие какво ще поръчате?
Момчето плахо погледнало към възрастните и тихо казало:
– Бих искал един хот-док.
Още не успяла сервитьорката да запише поръчката, майката се намесила:
– Никакъв хот-док! Донесете му пържола с картофено пюре и моркови.
Сервитьорката игнорирайки думите ѝ се обърнала отново към момчето:
– С какво искате хот-дога с кетчуп или горчица?
– С кетчуп.
– След минутка ще дойда, – казала сервитьорката и се отправила към кухнята.
На масата се възцарила тишина. Момчето погледнало присъстващите и казало:
– Знаете ли какво? Тя ме забеляза….! Аз съм човек!