Петър правеше поредния си рейс. Пресичайки надлеза погледа му фиксира от другата страна на парапета момиче.
Беше слабо дете на тинейджърска възраст. Вятърът развяваше пуснатите му коси, а погледа му блуждаеше някъде.
Няколко човека извикаха към момичето, но повечето минаваха равнодушно край него.
Петър натисна спирачките и спря автобуса. Отиде до девойката и започна да и говори…..
Няколко обикновени думи, но изказани със загриженост, от едно голямо човешко сърце, преливащо от любов към отчаяните, успяха да убедят момичето  и то се отказа да се хвърли отгоре.
Тинейджърката изтри сълзите си, а след това се усмихна на грамадният мъж пред нея. Той я отведе далеч от парапета и около 20 минути двамата разговаряха спокойно.
По това време, автобусът пълен с ученици, каран от Петър стоеше на едно място. Децата търпеливо чакаха вътре.
По данни на Световната здравна организация, всяка година около милион човека посягат на живота си, от тях 100 хиляди са тинейджъри.
Много животи могат да бъдат спасени, ако хората бъдат по-внимателни и отзивчиви към другите, включително и с непознати.

При младите жени днес високо се цени професионалната самореализация. Всяка от тях се стреми колкото се може повече да практикува професията си, да гради кариера, нещо съвсем несвойствено за присъщият на жената майчински инстинкт. Съвременната жена смята, че женейки се, става ограничена, затворена в семейството. Там тя е длъжна само да върши домакинска работа и да отглежда деца.
Бях много изненадана и шокирана, когато едно момиче сподели:
– Ако се оженя, няма да бъда свободна, да ходя където искам и да правя това което ми е приятно.
Защо жените не искат да имат семейства и да раждат деца?
Тук има влияние негативният семеен опит на самите родителите, проявяващ се като алкохолизъм, насилие, разводи и не на последно място лошите взаимоотношения между членовете в семейството. Разбираемо е, че момиче израснало в такова семейство, ще гледа на брака като на източник на скандали, много болка, несигурност, нестабилност, обиди и огорчения.
Личната незрялост на майката не може да покаже на дъщерята какво голямо щастие е да бъдеш майка и съпруга.
Негативни отзиви за брака могат да се чуят и в училище, на двора, в компания на приятели.
Много жени смятат, че след раждане ще загубят привлекателната си външност, няма да бъдат харесвани и обичани. Колко жалко е, че у нас нямаме идеал за красотата на зрялата жена, майката и съпругата.
Много жени се отказват да имат деца поради нестабилността на мъжът до себе си. Това вече не са хора, които мечтаят да живеят заедно до старини, а временно съжителстващи индивиди. За това и такива бракове са временни.
Но има и жени, които въпреки всичко решават да имат деца и да изграждат семейства. Те изпитват радост и са щастливи, че в техните ръце малкото дете става човек. Това е като при земеделеца, който с нежност и любов се грижи за посятото, а след това с радост събира богатата реколта.

Един свещеник бил повикан при тежко болно момиче. Тя била в несвяст. Майката казала на свещеника, че момичето се бояло да умре, тъй като живота му не принадлежал на Господа.
Свещеникът не могъл да говори с момичето, но се навел към нея и казал:
– „Ще излича престъпленията ти като мъгла и греховете ти като облак.“
След това без да дочака девойката да дойде в съзнание се помолил за нея и си тръгнал. Околните забелязали, че момичето шепне нещо. Майката се наклонила над нея и чула следното:
– Всички грехове са заличени, като мъгла. О, мамо, аз съм щастлива! Всичките ми грехове са заличени, аз съм спасена!
Как тежко болната е чула тези думи, изречени от свещеника и е повярвала в тях, въпреки че е била в безсъзнание, си остава тайна. Може би е имала видение и тези думи са дошли като от небето. Факт е, че тя е получила уверение, че греховете й са простени и тя е спасена.
Докато сме живи и здрави, ние се интересуваме от много неща, но когато умира човек, той се нуждае само от едно, прошение на греховете му.
След прошката идва радостта, а Божията прошка е следвана от ликуване.
Само, когато човек признае:
– Аз съгреших.
Бог може да каже:
– Прощавам ти.

Една жена отишла при магьосник да й помогне. Още невлязла, от вратата започнала да го моли:

– Върнете ми мъжа. Избяга с едно младо момиче. Имам три деца. Тежко ми е и не мога да се справя сама.

– Добре, дай 300 лева и ще ти върна мъжа.

След няколко дни жената отново дошла при магьосника. Лицето й било потъмняло. Цялата била раздърпана. Ръцете й треперели, а в очите й се четял ужас.

– Какво, мъжът ви не се ли върна? – попитал я магьосникът.

– Върна се! Само че първият, който погребах преди 10 години.

Едно религиозно момиче искало да бъде спасено, но не искало да се откаже и от светските удоволствия. Тя мислела, че може да даде сърцето си на Господа напълно, когато остарее.

Веднъж я посетил познат, които се занимавал с разпространение на книги. По време на разговора момичето предложило на събеседника си чаша мляко. Той благодарил, изпил млякото, но малко оставил на дъното и казал на момичето:

– Смятате ли за чест, ако допиете този остатък от млякото?

– Разбира се, че не. Вие се шегувате! – засмяло се момичето.

Тогава мъжът казал:

– Това точно правиш ти за Господа. Докато си млада, здрава и силна, ти предпочиташ да живееш щастливо и пиеш от чашата на живота до дъното, а жалкия остатък от нея представяш пред Бог. Ще Го приеме ли Той?

Мъжът подал на момичето чашата и казал:

– Остани с Господа – и излязъл.

Момичето стояло известно време като зашеметено. Засрамило се пред Господа. Накрая решило да Му даде сърцето си и да посвети живота си в служене на Него.

Виждали ли сте как вятърът издухва пролетните цветя и дърветата, как пълните с живот и красота цветове увяхват, като смачкани и изкривени ръце, как най-доброто дърво изкривено още в крехката си възраст, завинаги остава уродливо и безплодно, накрая то за нищо друго не става освен за горене? Това са образи на младостта откъсната от добродетелите и предадена в коварните ръце на греха, удоволствията и страстите.

Каквото посееш в младостта си, това ще пожънеш на стари години.

Усърдно принесете на Христос делата на младостта си и ще се зарадвате в старостта си. Събраното в младостта подхранва и успокоява изнемощялата старост.