Когато ми казват, да пиша, винаги се сещам за оня пътник, който обичал да пее във влака. Той не искал да знае дали на другите им се иска да го слушат. Нито дали може да пее. Той си пеел.
Да пишеш и да печатиш, за това се иска не само смелост, а нещо много повече нахалство. Отгде вземаш увереността, че другите, които четат, не знаят, не мислят, не чувстват много повече от теб?
Добре, ти си написал книга? Но знаеш ли, че това е съвсем малко нещо? Трябва дълго да търсиш и някой, който да ти я напечати. След туй трябва да тръгнеш по редакциите, да ги молиш да я издадат. Необходим е поне един благоприятен отзив, а трябва да намериш място и за него. След туй да се луташ по разни учреждения с молба да откупят някой екземпляр… Ако след това все още ли продължаваш да мислиш, че твориш изкуство ела да те поздравя за непобедимия ти оптимизъм и да те прегърна, съжалявайки те от душа…
Литературата има много общо с търговията. И там са различни браншове и често се минава от един в друг. И там успехът ти зависи не от онова, което имаш в магазина си, а от умението ти да го пласираш. И там някои имат голям и незаслужен кредит, а други не дотолкова, но не ги приемат.
Особено интересни са групичките пишещи, които взаимно се издигат. На търговски език това се нарича издаване на един другиму икономически полици. С тази разлика само, че в литературата няма нарочени фалити. Напротив, там нищо не е в състояние да убеди някой, че е фалирал, освен ако му се гарантира  пенсия….
Блазе на тия, които пишат с радост и за удоволствие.
Понякога си мисля, че да пишеш не е нищо друго освен една опасна форма на преждевременна старческа бъбривост.
Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчен, за да те откаже съвсем да пишеш. Повечето пишат поради честолюбие. Но има хора, които поради много по-голямо честолюбие не пишат…
Трябва да е доста неприятно да се препитаваш от писане. Да гледаш как всеки ден твоите съкровени блянове се превръщат в… агнешка яхния или гювеч със зеленчуци!
Поетът напомня съпругата, свикнеш ли да го четеш и няма друг, почваш да му се наслаждаваш.
Да пишеш и печатиш, каквото и да е, е  просто едно насилие. Защото веднъж напечатиш ли го — все ще се намери някой, който, ще не ще, ще го прочете, без да е виновен за това. И ти съвсем не знаеш при това дали ще се възхити, или ще те наругае….
Днес още ли казват с любов и почит „библиотека“? А мене ме е страх от нея. Защото каквито  и глупости да са написани, всичко отива там и става общо достояние завинаги. Дори днес да не изглежда глупост, все някой някога, ще ги намери, ще ги чете и ще се смее и срамува за тебе. Нима не ви е отсега срам от оня, който някога ще се срамува за вас?
Когато навляза в голяма гора, с неописуема красота, с издигащи се към небето борове, рошави буки, гиздави елхи, натруфени като млади невести, все си мисля: „Дали тая неповторима хубост трябва да се жертва, за да се прави хартия. И дали не е по-добре да се отсечат само тънички клонки и с тях да се понатупат овреме младите, които са почувствали желание да пишат, за да не съжаляват по-късно?“

Един човек се влюбил в своята котка. С нея се разхождал от сутрин до вечер. На трапезата е канел. Накрая закопнял да му стане жена.
Обърнал се с гореща молба към Юпитер, да превърне котката му в дивна хубавица.
Наивната му прозба била изпълнена. Човекът едва не полудял от радост. Галил той любимата си, милвал я нежно, целувал я по устните, прегръщал я страстно. Гиздил я като кукла. А годеницата му тръпнела от радост.
– Женихът не е стар. Богат е. И от котарака се различава много.
Вдигнали голяма сватба.
Щом гостите си тръгнали, съпругът нежно галел съпругата си, а тя цялата пламнала от страст. Но изведнъж ненадейно изчезнала.
Съпругът тъжно въздъхнал, когато я намерил под леглото да гони една мишка.
На красавиците нито бог, нито любов може да промени навиците.

Един езичник отишъл при Шамай с молба да бъде приет като прозелит, но при едно условие, цялата Тора да му бъде предадена, докато стои на един крак. Равинът го прогонил с тояга.
Тогава той отишъл при Хилел със същата молба и Хилел му казал:
– Не прави на ближния си онова, което е омразно на теб. Ето ти същността на Тора, а останалото са коментарии. Върви и ги научи.

Веднъж трима ученици дошли при един известен мъдрец с молба да им помогне да намерят истината.
Той ги завел в градината си. Избрал един сух клон и започнал да отчупва най-високо разположените съцветия в лехата. След това той казал:
– Този от вас, който съумее да обясни правилно смисъла на моето действие, ще стане мой ученик.
– Ти ни показа, че хората, които си въобразяват, че знаят повече от другите, трябва да се смирят, – след като помислил, казал първият.
– Ти ни показа, че нещата красиви на външен вид, могат да се окажат незначителни сами по себе си, – отговорил втория.
– Аз разбрах, че мъртвото затворено знание, може да причини вреда, на това, което е живо, отзовал се третия.
Мъдрецът заключил накрая:
– Ще ви взема и тримата за мои ученици, защото знанието е разделено между вас. Нито един от вас не знае всичко, но това, което имате, не е пълно. Всичко това, което каза всеки от вас е вярно.

Един баща изпратил сина си да учи в друга голяма страна. Той се изучил и станал голям велможа. Забогатял и добил много приятели. В натоварения си живот той нацяло забравил баща си.
Минали години и сътрудниците му престанали да го слушат, а и богатството му започнало да се пръска неизвестно къде. Когато нещата започнали да вървят още по-лошо, синът изпратил хора за съвет при баща си.
Когато те отишли при старецът, той работел в градината си. Отсичал старите дървета и на тяхно място засаждал нови. Пратениците предали молбата на сина, но старецът мълчал. Молбата била повторена, но  старецът  отново си замълчал. Когато хората решили да си тръгват, възрастния човек казал:
– Достатъчно е да разкажете на сина ми с какво се занимавам в градината.
Те занесли на сина тези думи от баща му. Той разбрал тайният им смисъл и отделил от работата си подмазвачите, мързеливите и заможните. На тяхно място наел млади и активни хора. Работите му се подобрили и той отново забогатял. Прибрал баща баща при себе си и го почитал много.