Петелът Майк живял половин година след като през 1945 г, американски фермер му отсякъл главата.
На петелът са му били останали основата на мозъка и едното ухо.
Когато фермера забелязал, че петела не е умрял, той решил да се грижи за него, вкарвайка мляко и зърно директно чрез пипетка.
Майк станал известен след като бил показан навсякъде в страната. Товам което се е случичило с него е документитано.
Много са се опитвали да повторят този опит, но нито една кокошка не могла да прежиее повече от два дена без глава.

След първите 100 грама алкохол ти се иска да почнеш отначало и да вземеш още по-големи дози от алкохолната напитка.
След 200 грама си преизпълнен с любов към ближния, особено ако събеседника ти е жена.
След 300 всички наоколо са ви братя и ви се иска за тях да изпиете по една глътка, но на 400 всички наоколо стават скотове.
500 грама е вече философска доза. Мозъкът е преизпълнен с гениални идеи, но пустата му уста не може да ги преведе на български език.
На 600 се издигате на главозамайваща височина, след което започвате да повръщате.
Към 700-800 не помните нищо, но очевидци ви уверяват, че сте натрошили всичко, което е попаднало под ръката ви.
На 900 се появява съжаление, че живота ви почти е преминал, а не сте посадили поне едно дърво, къща не сте построили, син не сте отгледали. Иска ви се всичко да промените  и ставайки успявате леко да се залюлеете и да се строполите на пода. Отдолу се разнася смело гласа ви:
– Келнер още 100 грама на трета маса. За всички присъстващи дами….
1000… един литър е останал по-малко в света.

Група американски изследователи са установили сходство между аутизма и отравянето с живак при изменения на биохимията на организма, имунната система, структурата на централната нервна система, неврохимията и неврофизиологията.
Известно е, че при хората с болестта Алцхаймер съдържанието на живак в мозъка е 2-3 пъти по-високо, отколкото при останалите.
Симптомите на отравяне с живак и на болестта Алцхаймер са много сходни. Живакът постъпва в организма чрез ваксини, пломби от живачна амалгама и морските продукти.
Опасен за нервната система е и алуминия. Отлаганията на алуминий могат да станат причина за хронично заболяване на мускулите и е възможно да играе активна роля при множествената склероза.
Чували ли сте за синдрома на войната в Персийския залив? Това заболяване е съпроводено с хронична умора, която се е развила сред войниците след ваксинирането им в началото на войната с ваксини съдържащи соли на алуминия.
Изследванията са показали, че продължителния контакт на мозъчната тъкан със соли на алуминия води до невъзможност за обучение и деменция.
Има данни, че алуминия предизвиква свръхактивиране на глиалните клетки в мозъка, което води до освобождаване на големи количества глутамат и хинолинова киселина, действащи разрушително на мозъка.

Разбира се, в интуицията няма нищо тайнствено, макар че не всичко ни е ясно. Струва ми се, че интуицията има такъв момент, когато цяла поредица от впечатления, мисли, откъслечни знания, натрупани може би за дълъг срок, изведнъж се асоциира.
Свързват се помежду си, а тази връзка се установява в мозъка. И всичките мисли се систематизират, обединяват се и дават някакъв извод, някаква нова мисъл.

Веднъж разговаряли тялото и мозъкът. Тялото казало назидателно:
– Тялото е като храм. Тук е чисто, светло и свещички горят.
А мозъкът изкрещял:
– Мозъкът е убиец, богохулник, атеист, звяр, идиот, луд и насилник.
Тялото иска топлина, тишина, нежност, допир на друго тяло… А мозъкът,… трудно можеш да разбереш какво иска. Той причинява болка в главата на тялото. Те биха могли да се споразумеят, но дали могат?
Все някой от тях управлява. Вследствие на това тялото напълнява, а мозъкът умира.
И когато мозъкът казва:
– Хайде да пробягаме 5 км. Тялото веднага противостои:
– Да не съм робот, глупако? Ще се нараня, това е рисковано за мен.
Но мозъкът не се дава:
– Вдигай задника си. Обувай обувките на краката си и тръгвай.
Когато тялото се подчинява на мозъка, има хармония и светлина в човека. Той е отговорен за своите желания, действия, мечти и думи. И резултата е налице. Човек трябва да слуша мозъка си и да подчинява тялото си.
Докато тялото лежи на златистия пясък, мозъкът вече е измислил тактика, за да стане тялото още по-хубаво след това.
Мозъкът настоява:
– Учи английски език.
Тялото нахално отвръща:
– По дяволите!
Мозъкът търпеливо продължава:
– Ти трябва да правиш това, което ти казвам. Аз знам защо трябва така.
Тялото негодува, а мозъкът се е насочил към решаването на проблемите.
Тялото продължава да мърмори:
– Е добре постигна своето, даже удоволствие ми достави.
Мазъкът неотстъпва:
– Не спирай до тук, продължавай. По-добре си подостри молива.
– И защо трябва да подострям молива?
– Прави, както ти казвам. Кой е тук главния?
Минала една седмица. Тялото започнало да се бунтува:
– Ти ме забрави. Всичко ме боли. Хайде да продължим после! Имам депресия. Махмурлук получих след толкова щастие.
И когато мозъкът се съгласява на това „после“, започва да проиграва и да губи властта си. Ако той е учил китайски език знае, че „после“ в превод означава никога или не се знае точно кога…
Ето така умират идеите за по-големи начинания, защото тялото обича да яде, да спи и да се занимава с глупави неща.