Канадски учени от Университета на Ванкувър доказали, че хората стават все по-умни при спортуване. Експертите са провели изследване, при което са изчислили ефекта от физическата активност върху мозъка.
За експеримента са били поканени около стотина доброволци жени на възраст 70-80 години, които имат проблеми с паметта. Всеки участник е имал магнитно реонансно изследвание на мозъка преди тестването. Учените са фиксирали размер на хипокампуса, област на мозъка, отговяряща за паметта. Тогава жените започнали да тренира два пъти на седмица в продължение на три часа за шест месеца.
Цялата група била разделена на три подгрупи в зависимост от вида на упражненията извършени от тях : за гъвкавост, за сила и аеробика. Резултатите от експеримента показали, че онези жени, които се занимават с аеробика, хипокампуса им се е увеличили леко, докато в другите две подгрупи не са настъпили промени.
Проучването дава право на учените да препоръча, за предотвратяване проблемите с паметта, по няколко часа на седмица аеробика. Това се препоръчва не само за възрастните, но и за младите хора.

Група американски психолози предложили друг начин, с помоща който можете се остави пушенето. Според лекарите, да се отървете от лошите навици ще помогне ново хоби и желание за собствено развитие. Например, решаване на кръстословици. Новото занимание трябва да бъде много увлекателно. Само тогава главния мозък престава да изисква никотин.
Доктор Арон от Държавния университет на Ню Йорк в Стоуни Брук и неговите колеги провели експеримент по времето, на който с помощта на ядрено-магнитен резонанс, измерили активността на зоната в главния мозък, при  заклети пушачи, която отговаря за възнаграждението и удовлетворението.
В експеримента присъствали хора, които са решили да се откажат от навика си. По време на проучването, вместо цигара им предложили да участват в някоя вълнуваща игра или решаване на кръстословица.
Изследването показало, зоната в мозъка, която отговаря за удовлетворението е свързана с формирането на различни зависимости – алкохол, никотин или лекарство.
Ако тази зона е активна, мозъкът може да се откаже от желанието за доза никотин.
Занимания свързани с развитие на способностите на човека, стимулират същите области от главния мозък, които и никотина. Това означава, че те могат да бъдат взаимно заменяеми.
Според учените, в бъдеще ако се изиска от хората да се занимават с изучаване на определени професии и хобита, това ще помогне на хората да се откажат от вредните си навици.

Изследователи от Университета в Ювяскюля са представили технология, която движи обекти на екрана, само със силата на мисълта.
Ученият Ярно Миконен пояснил:
– В мозъка невроните излъчват електрически импулси. В главата на човек има специален „датчик“, който събира тези импулси. След което, компютърът се опитва да разпознае, от къде идват сигналите и определя, в каква посока трябва да премести обекта на екрана, в зависимост от зададеното му направление. През това време компютърът и човекът се учат да работят съвместно, използвайки създадената програма.
Студентът Яни Икяхеймонен споделил:
– Трябваше доста да се потрудя, за да преместя квадрат на екрана. Умственото усилие, което трябваше да приложа е сравнимо само с физическо такова.
Към този опит първоначално той е бил скептичен, така че дори и леко движение на курсора на екрана, което се появявало пред очите му, предизвиквало буря от емоции.
– Мислех, че тези неща стават само по филмите, – казал Икяхеймонен.

Ученият за своето откритие е получил Ауди Q4.

Дори да си поспиш малко повече през почивните дни, това няма да ти помогне да възстановиш силите си.
Безсънните нощи, прекарани в развлечения или уморителни нощни смени, пагубно влияят на мозъка. Липсата на сън води до бърза смърт на мозъчни клетки и този процес не може да спре с прекомерно спане през почивните дни.
Паметта, вниманието и други когниктивни функции, според лекарите, не се възстановяват и след три дни, при нарушаване на нощната почивка.
За да докажат разрушаващото влияние на бодърстването през нощта, учените направили експеримент с гризачи. Животните били разделени в три групи: нормален нощен сън, минимално недоспиване и продължително лишаване от сън.
Специалистите забелязали, че при краткосрочен период без сън мозъчните неврони увеличават производството на протеин, който отговаря за попълването на запасите с енергия. Същият този протеин, казват учените, предпазва невроните от увреждане.
След продължителен период на безсъние, нужните протеини почти не се изработват, което рязко повишава скоростта на клетъчната смърт. Учените са открили, че мишки, които нямат нормален нощен сън, са загубили 25% от невроните в областта на мозъка, които отговарят за физиологичните реакции при стресови ситуации и паника.
За това при липса на достатъчен нощен сън, човек загубва способността си адекватно да възприема всичко наоколо и не може да се концентрира правилно при вземане на решения.

У деца с аутизъм в кората на главния им мозък са намерени неправилно оформени участъци, които са били още при въртеутробното развитие.
Учените са установили това, при изследване мозъка на деца аутисти от 2 до 15 години, след смъртта им. До сега такива изследвания не са правени.
Неврофизиолозите са анализирали дейността на гени в кората на главния мозък. Те са установили, че в 91% от случаите, в кората на главния мозък на аутистите има неправилно образувани области, в които не съществува разделение на кората на главния мозък в шест клетъчни слоя.
В невроните на тези участъци отсъствали генетични маркери, бележещи ги към конкретен слой.
Тъй като дефектни части са намерени в предната и темпорална област на кората, свързана с мисленето и комуникациите, учените мислят, че тези морфологични нарушения допринасят за когнитивните и комуникативните нарушения при деца с аутизъм.
Тези патологии са заложени при развитието на мозъка в ембриона.