Обикновено гъбите се разпространяват чрез спори в пасивен режим, те се разпространяват чрез движението на въздуха.
Освен това при пълно безветрие гъбите сами могат да променят времето. При наблюдение с високоскоростна камера и последвалото математическо моделиране показали, че гъбите отделят водна пара, която за сметка на охладения въздух създава конвекционни потоци.
Такъв вятър е способен да повдигне спорите и да ги премести на известно разстояние.
Физиците от Университета на Оксфорд показали, че движението на бактериите може да се използва като алтернативен източник на енергия.
За да направят това, изследователите са използвали компютърно моделиране, което показало, че вещество с ефекта на роене може да движи цилиндричен ротор.
Ефектът на роене възниква, когато множество частици, съставляващи някаква субстанция, извършват хаотични премествания.
Според учените, те могат да бъдат използвани за създаване на малки електроцентрали, които да снабдяват с енергия микроскопични мотори, оптични превключватели, даже и отделни части на смартфони.
Подходяща за „гориво“ е плътната бактериална суспензия, притежаваща едно важно свойство.
Изследователите установили, че бактериите спонтанно започват да се движат по такъв начин, че съседни ротори започнали да се движат в противоположни посоки. По своя принцип на работа устройството напомня за вятърна електростанция.
Освен това, станало ясно, че ако в суспензията се постави само един ротор, той започва да се движи в случайно направление.
Учените са изчислили, че самостоятелно организираното движение на бактериите, може непрекъснато да генерира механична енергия, която движи микромоторите.
Математици, които проучвали картините на Ван Гог, стигнали до заключението, че завихрянията на някои негови платна, точно описват невидимите за човешкото око турболентни потоци от въздух.
Това се изразява в следното, че по-голяма или по-малка яркост на точките на картините е пропорционална на скоростта точките на потока в съответните координати при математическо моделиране на турбуленция.
Учените отбелязват също така, че тези картини, включително прочутата „Звездна нощ“, са нарисувани от Ван Гог в периодите, когато художникът е бил психически нестабилен.