Канадският скулптор Тимоти Шмалц изваял статуя на Христос, неотговаряща на традиционното религиозно изкуство.

Идеята му дошла, когато бил на разходка. Тогава видял човек спящ на ъгъла на една оживена улица на Торонто. Трудно било да се разбере, дали това е мъж или жена, защото бил загърнат в одеало. Първата мисъл, която дошла на скулптура била: „Това е Исус!“

Тимоти е ревностен католик. Той дълго размишлявал, как най-добре да изобрази Исус.

Своя Исус Шмалц замислил така, че да бъде разбран от бедните и отхвърлените в обществото хора. Той бил изобразен като типичен бездомник, лежащ на пейка в парка. Ръцете и лицето му са скрити под  тежко покривало. Единственото доказателство, че тази статуя има връзка с евангелската история са прободените нозе.

Възникнал проблем относно това, къде да бъде поставена статуята. Бронзовият Исус приели в езуитския богословски колеж в Торонто.

Тази дискусия продължаваше вече доста дълго време. Всеки си имаше своите аргументи и доказателства, но като че ли спорът беше към своя край.
Младежът не отстъпваше:
– Ако материята не е създадена от мисълта, от къде идва тя? Би ли могла материята да създаде мисълта?
Той ръкомахаше оживено във въздуха и настойчиво напираше:
– Нима животът може да бъде създаден само от живот?
Спокойният глас на възрастния мъж спря бурната атака:
– Материята също трябва да произхожда от живот. Тя е устроена и организирана от някакво много интелигетно същество.
Главата на младежът гореше. Искаше всичко да обмисли на спокойствие, но изведнъж започна да разсъждава на глас:
– Не намирам грешка в аргументите му, нито изключение от това правило….. Разбира се, само кокошката може да мъти яйце, от което може да се излюпи пиленце. Един камък не може да създаде яйце. И най-високата планина не може да създаде и най-малкото гълъбово яйце. Безжизненото не може да създаде живот. Като се замисля, по-логично е да приема, че един жив Бог е създал живота, отколкото да твърдя, че една безжизнена, безлична сила е предизвикала живот…
Младежът вдигна глава и изведнъж осъзна, че мисли на глас…, но това вече нямаше значение.

Рехабилитационен институт в Чикаго е създал „умна“ протеза за ръка, която се контролира от мисълта. Първият доброволец изпробвал новият прибор е 58-годишният Джес Съливан монтьор на електроника, който преди четири години докоснал оголени жици под високо напрежение и загубил  двете си ръце.
Ръцете на Съливан били ампутирани до рамото, за това уцелелите нервни окончания били съединени с мускулите на гръдния кош. Така успели да създадат сензори, свързани с ръката-манипулатор. Сега е достатъчно пациентът да си помисли за дадено действие и ръката го извършва.
Джес може да държи в „ръката си“ по-големи предмети, без да ги счупи. При следващите модели при протезата ще се прилага и „обратна връзка“. Приборът ще си взаимодейства с нерви, отговарящи за чувството на допир.
В бъдеще такива устройства ще помагат на хора с парализирани или ампутирани крайници.

С две думи, бъркотията бе пълна и тъй обичайна, че нямаше как да не свикнеш с нея и да не решиш, че може би целият живот всъщност е само една бъркотия и нищо повече. Трябваше да минат години, за да разбереш, че бъркотията и тая в тебе, и оная около тебе, изглежда бъркотия само защото си изтървал междинните звена, не си прозрял невидимите връзки, не си открил основните опорни точки.
Потокът край нас, дето често ни залива и в който често се давим, е безкрайно променлив и безкрайно капризен и ако се взираш в него отблизо може да ти се завие свят от хаоса на движението му. Движение, от сливащите се и раздалечаващи се струи, от водопадите и въртопите, от тъмните дълбини на вировете и от пръските на пяна, над която като крехък мираж се извива пъстроцветна дъга.
И все пак цялата тая изява е обединена от притегателната сила на нещо общо. Тя е въплъщение на един общ закон. Въпреки всички капризи и криволици на движението си не тръгва нагоре към извора, а се спуска надолу, и при цялата си променливост е израз на нещо трайно. Искаш или не искаш, продължава да те обгръща и да те влачи по посока на предопределеното. Колкото и да е вярна мисълта на древните, че човек не може два пъти да влезе във водата на една и съща река, все пак истината е, че човекът си отива, а реката остава.
И ако успееш да се добереш до закона, до общото и до трайното, може би бъркотията ще изчезне или ще стане понятна и обяснима.

Слънцето обагряше с последните си лъчи хълмовете. Двамата мъже не забелязваха нищо около себе си. Дискусията така бе обзела мозъците им, че ако ги преместеха на друго място, едва ли щяха да забележат. По-младият не отстъпваше:
– Всяка наша мисъл предизвиква редица изменения в най-малките частици на мозъка и нервите. Тези изменения се придружават от електрически явления. По време на работа мозъкът и нервите излъчват специални електромагнитни вълни, които се разпръскват във всички страни точно така, както и радиовълните.
– Но защо и досега не можем да разговаряме мислено помежду си? – попита учудено събеседника му.
– Тези електро вълни са с малка мощност и имат своеобразно естество. Затова излъчената от някого мисъл се възприема от съзнанието на друг само ако тази мисъл попадне в мозъка с еднаква настройка.
– С една дума, ако мозъкът „приемник“ може да приема вълни с такава дължина, с каквато ги изпраща „предавателната станция“, тоест излъчващият мозък? – доуточни другият
– Така е.. И случаи на такива предавания отдавна са наблюдавани между близки хора. Но тъй като е било невъзможно да се проверят тези случаи и още повече да се обяснят научно, науката ги е отрекла. Тези загадъчни случаи са използувани от всякакви спиритисти, „телепати“, теософи и други мистици, опитващи се да докажат научно съществуването на „дух“, който може да се прояви независимо от тялото. Когато започнах да изучавам работата на мозъка и нервите, за мое учудване намерих редица близки аналогии в строежа на нервната система и мозъка с конструкцията на радиостанцията. Мозъчните частици играят ролята и на микрофон, и на детектор, и на телефон. Нишковидните разклонения на нервните клетки завършват със завъртулки, които учудващо напомнят спиралния проводник, така наречения соленоид.
Самоиндукцията…… Интересно е, че дори професорът физиолог, с когото работих, не беше в състояние да обясни задоволително от физиологична гледна точка значението на тази спирала. В светлината на електротехниката тя получава напълно логично обяснение. Природата очевидно е създала тези завъртулки за усилване на електрическите токове. В нашето тяло има дори и лампата на Раунд, това са ганглийните възли на сърцето. Източникът на сърдечната енергия съответствува на батерията на акумулатора, а периферната нервна система на заземяването. И така, изучавайки строежа на човешкото тяло от гледна точка на електротехниката, аз дойдох до пълното убеждение, че нашето тяло представлява от само себе си сложен електрически апарат, цяла радиостанция, способна да излъчва и приема електромагнитните трептения.
Нощта отдавна бе хвърлила черното си було над земята. Мракът бе изпълнил всяка педя наоколо.. А мажете не усещайки настъпващия студ, стояха и мълчаха. Всеки от тях разсъждаваше върху разговора проведен преди малко