Животът в града изкуствено е усложнен  и единственият шанс за един човек да не се превърне в роб на съвременната икономика, е да започнат да работят за себе си. Чрез Интернет, върху земята или създаване на общност?
Когато човек попадне в естествена за него природната среда, мисълта му е светла, защото градът е неестествена среда за човешкия живот.
Много хора казват: “ А къде да работя? „. Можете да работите чрез Интернет, но трябва да създадете нова атмосфера на живота си.
В града това е невъзможно, така че трябва да се върнем към природната среда, така не е необходимо да даваме дан на съвременните робовладелци чрез заеми, чрез ипотека, чрез придобиване на скъпи жилища…..
Вие самите сте от тази менажерия и когато спрете да финансирате тази система, тя ще умре, ще стане съвсем друга или ще се трансформира.  Съвременният човек не е длъжен да живее в такива отвратителни условия, той има възможност да се развива, а не да живее живота си като роб.

Живял някога един слон. Имал си той и таланти и недостатъци. Някои неща умеел други не. Понякога изглеждал много красив, друг път изобщо. Имало е дни, в които е бил много активен, а през останалите лентяйствал. Виждали го весел и тогава бил много приятен, но имало моменти, когато бил тъжен и противен.  Понякога изглеждал умен, а друг път удивлявал с тъпотата си. Не винаги правел правилните и добри неща, случвало му се да направи и не много добри неща. Понякога при слон се получавало всичко добре, а понякога не.
Имало такива, които обичали слона, но имало и други, които не го забелязвали. Животът му съвсем не вървял зле.
Но веднъж му дошла мисъл, да направи всичко възможно, та всички да го обикнат.
И слона започна да се старае…..
Прочел много „умни“ книги и разбрал, че всички обичат розово. Отишъл и се боядисал в розово.
След това слонът узнал от  Google, че повечето харесвали гладко и той си отстранил всички „излишни“ косъмчета. И станал гладък и приятен.
Но на него му се искало всички да го обичат.
От един мъдрец разбрал, че всички обичат кръгли неща. Това била съвсем не лека задача. Много дни и нощи слона се учел да бъде кръгъл. Той се стараел много, но нищо не се получавало, но желанието да го обичат било много по-силно.
И в един прекрасен ден слона станал кръгъл ……, розов и гладък.
Но странно, защо на никой не му харесало кръглото, гладко и розово „нещо“? Оказало се, че такъв слон, хората още по-малко харесват и обичат.
Тези, които обичали слона, тъжно въздишали, тупали го по рамото и чакали, кога той ще престане да се държи странно, ще се отърве от глупавите си идеи и отново ще стане слон.
Тези, които преди не забелязвали слон и сега не му обръщали внимание.
Това е една приказка за тези, които искат всички да ги обичат.

Разбира се, всеки има право на избор.
Вместо да си мислите: „Защо се омъжих за този човек?“, по-добре се помолете или благодарете на Бога, че ви е събрал с него.
Не казвайте, че това е невъзможно!
Просто седнете и запишете всичките добри неща, който той или тя правят за вас и децата и как се примирява с вашите недостатъци.
Никога не забравяйте, че Бог ви изпраща несгоди в живота, за да ви направи по-добри и за да укрепи вярата ви, а не за да ви разведе.
Не гледайте, че около вас се развеждат, не слушайте съветите им, по-добре погледнете последствията, които са ги сполетели след развода.
Зная, че винаги има изключение от правилото.
Имам познати, които имаха напълно законно основание да се разведат, но те се опитваха да направят всичко възможно, за да съхранят брака си, докато не се изчерпеха всички възможности.
Надявам се, че ако се появи някаква мисъл за развод в главата ви, даже и да не се отнесете към нея сериозно, вие ще я гоните и няма да позволите на злото да ви измами.
Нека Бог ви даде дълги съпружески години, изпълнени с добри мисли, вяра и много  любов. Бъдете пример за децата си и за всички около вас. И всичко това нека да бъде за прослава на Бога!

Никога не съм се смятала за красива, дори мисълта, че мога да бъда симпатична на някого ме е разсмивала.
Но веднъж се случи нещо интересно.
Разговарях със съпруга си и се готвех да затворя телефона си, след приключилия разговор, когато…….
Чух, как мъжът ми продължи да говори, без да прекъсне телефонната връзка между нас, с някой друг.
Той разговаряше с чичо Димитър, човекът който помагаше при ремонт на колата ни.
Неволно се заслушах в разговора.  И изведнъж чух съпруга си да казва:
– …. днес жена ми е необикновено красива, някаква светлина извира от нея. Толкова ми е хубаво до нея….
Това беше повече от признание в любов, което можех да понеса и ….. се разревах.
За първи път се почувствах красива и очарователна.

Живял на света един цар, който не можел да се съгласи с мисълта, че накой стои по-високо от него. Веднъж той повикал своите министри и ги попитал:
– Кой от нас е по-велик Бог или аз?
Министрите затреперали от страх. Тъй като били достатъчно умни, помолили царя преди да отговорят, да си помислят. Повечето от тях били вече стари и не искали да се подложат на гонения и да нарушат щастливия живот на семействата си. Но те били и достойни хора и не искали да гневят Бога. Дълго оплаквали постигналото ги нещастие, но изведнъж инициятивата поел най-стария министър.
– Оставете на мен, утре аз ще говоря с царя, – казал им той.
На следващия ден, когато целият двор бил събран за тържествения прием, дошъл и този стар министър. Той бил спокоен, ръсете му били смирено прибрани, а челото му било намазано с бяла пепел. Той се поклонил на царя и казал:
– О, господарю, ти несъмнено си по-велик.

Царят засукал мустаците си и изправил глава.

А старият министър продължил:
– Ти си несъмнено по-велик, защото можеш да ни прогониш от царството си, а Бог не може, защото Неговото Царство е навсякъде около нас и ние няма къде да отидем от Него..